Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Тамара пренесе куфара си към стаята.

– Кал, по-добре облечи униформата преди вечеря. Трябва да имаш готова в стаята, както беше миналата година. Не можеш да се явиш в трапезарията по дънки и риза, която крещи: „Д-р Маймун знае тайните ти“.

– Какво означава това всъщност? – попита Аарън.

– Не знам – сви рамене Кал, – взех я втора употреба.

След това се изтегна:

– Мисля да дремна.

– Аз не съм уморен. Ще ида до библиотеката – рече Аарън, като остави чантата си и тръгна към вратата.

– Искаш да разбереш какво е Алкахест – предположи Кал.

Това явно бе някакво оръжие, но никой от тях не знаеше какво представлява или какво прави. Никой не желаеше да отговори на въпросите им, само в най-общи рамки. Дори в библиотеката на семейство Раджави нямаше отговори.

Кал се мразеше заради това, но бе облекчен. Колкото повече говореха за Алкахеста, Врага и възможните му планове, толкова повече Кал смяташе, че ще го хванат.

– Трябва да мога да защитя хората – каза Аарън. – А няма как да го направя, ако дори не знам с какво си имам работа.

– Не може ли да го търсим, след като разопаковам вещите си? – въздъхна Кал.

– Няма нужда да идвате – отвърна Аарън. – Нищо няма да ми се случи на път за библиотеката.

– Не бъди глупак – възрази Тамара. – Разбира се, че идваме. Кал само трябва да облече униформата си.

– Да – каза той с видимо пресилен ентусиазъм, след което отиде в стаята си и остави чантата на леглото.

Трудно му бе да обуе големите ботуши, които носеха в Магистериума като защита срещу камъните, водата, а понякога и лавата, но предположи, че бързо ще свикне с тях. Когато се върна в хола, Аарън и Тамара бяха на софрата и похапваха чипс. Тамара му предложи. Кал взе пакета, като натъпка пълна шепа в устата си, след което се отправи към вратата. Те го последваха, а Пакостник се спусна подире им с лай. Когато излязоха в коридора, той водеше.

– Към библиотеката! – каза му Кал. – Към библиотеката, Пакостник!

По пътя Кал се закле да помогне. Това, което правеше черните лордове зли, бяха действията, а не мислите им. Никой черен лорд не бе известен с отзивчивостта си. Бе му спокойно да се разхожда по коридорите на Магистериума с Пакостник, вместо да го крие в спалнята. Другите ученици ги гледаха със странна смесица от уважение, страх и възхищение, докато обсебеният вълк подтичваше пред тях.

Разбира се, бяха възхитени и от Аарън и черния камък на гривната му. Пакостник обаче бе на Кал. Не че другите мислеха така.

„Вълкът на Аарън“, шепнеха си учениците, покрай които преминаваха. „Виж го колко е голям. Явно е изключително могъщ, щом може да го контролира“.

– Забрави си гривната – усмихна се Аарън и постави новата медна гривна в дланта на Кал. – Отново. Не ме карай да ти напомням.

Кал завъртя очи и сложи гривната на ръката си. Усещането му бе приятно. Познато.

Стигнаха до библиотеката, която бе оформена като вътрешността на раковина: спирала, която се стесняваше, докато накрая стигаше плоско ниво, където бяха наредени дълги маси. Тъй като занятията още не бяха започнали, мястото изглеждаше празно.

– Откъде да започнем? – попита на висок глас Кал и огледа огромното количество книги, които се трупаха във всички посоки.

– Не съм библиотекарка, но „А“ като Алкахест ми звучи логично – рече Тамара и продължи напред. Очевидно много се радваше отново да е на училище.

Както се оказа, библиотеката бе разделена на секции и подсекции. Накрая попаднаха на книга, която се наричаше „Алкахести и други индекси на магията“. Аарън трябваше да се качи на стол, за да я достигне на горния рафт.

След това занесоха книгата на една от дългите маси и Аарън внимателно я отвори. От гърба ù се посипа прах.

Кал се опита да прочете над рамото на Аарън какво пише и видя няколко думи. Алкахестът, казваше книгата, е универсален разтворител, в който всичко се разпада: от злато и диаманти до магията на Хаоса. Когато Кал се намръщи, несигурен в онова, което бяха чули, Аарън прелисти страницата и видяха изображение на Алкахеста. Това не бе някакъв разтвор, а огромна като на рицар ръкавица, направена от мед. Изкована от комбинация от всички елементални сили, ръкавицата бе оръжие, създадено с една-единствена цел – да изтръгне Хаоса от макар . Вместо да овладее бездната, макарът щеше да бъде унищожен от нея. Всеки маг можеше да вземе ръкавицата, но за да има сила, ù трябваше биещото сърце на живо същество, обсебено от Хаоса.

Кал си пое рязко въздух. Бе видял същата ръкавица, илюстрирана в зловещата стая за ритуали на баща му. Алкахестът бе причината Алистър да иска сърцето на Пакостник.