Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Какво се опитвате да ми кажете, сър?

Кал приближи още. Не бе сигурен какъв точно разговор подслушва. Каза си, че го прави, ако случайно говорят за Аарън, но всъщност бе по-притеснен да не са открили нещо за него. Дали Алистър не бе споменал нещо на госпожа Раджави по телефона, което тя бе спестила на Кал? В света на маговете вече се смяташе, че Алистър е лудичък, но пък това, което имаше да каже за Кал, бе вярно.

– Радваме се на присъствието ви като гост – рече госпожа Раджави, – но Кимия е още много млада. Смятаме, че избързвате.

– Искаме да скъсате преди началото на учебната година – довърши господин Раджави.

Кал въздъхна. Не говореха за Аарън, нито за Кал или нещо важно. Обсъждаха любовния живот на дъщеря си.

– И това няма нищо общо с факта, че мащехата ми не подкрепи последното ви предложение в Асамблеята? –избухна Алекс, а Кал реши, че може и да говореха за нещо сериозно.

– Дръж си езика зад зъбите – отвърна господин Раджави. – Казах нещо за уважението.

– А уважението към избора на дъщеря ви? – повиши глас Алекс. – Кимия! Кажи му!

– Не мога да повярвам, че това се случва – намеси се Кимия. – Искам да спрете да крещите.

След години караници с баща си, довели до ужасния сблъсък, за който не можеше и да помисли, без да му стане лошо, Кал разбра, че нещата не отиват на добре.

Пое си дълбоко въздух, отвори вратата на стаята и погледна четиримата с най-обърканото изражение, което можа да изимитира.

– Здравейте – рече Кал. – Съжалявам. Къщата е много голяма и се загубих.

– Калъм – отвърна госпожа Раджави, като си наложи да се усмихне.

Кимия изглеждаше така, сякаш ще се разплаче, а Алекс бе готов да удари някого. Кал познаваше това изражение.

– Здрасти, Алекс – поздрави Кал и се опита да измисли добра причина да го измъкне, преди да каже нещо, за което после ще съжалява.

– Може ли да дойдеш с мен за малко? Аарън искаше... ъъъ... да те пита нещо.

Алекс изгледа Кал така гневно, че за момент той се усъмни дали е взел правилното решение. После обаче Алекс кимна и каза:

– Разбира се.

– Радвам се, че поговорихме – обади се господин Раджави зад гърба му.

– И аз – отвърна Алекс през зъби. Сетне излезе и принуди Кал да се затича, за да не изостане.

Излезе на ливадата и се отправи към каменния фонтан. Когато стигна до него, го ритна силно и изрече дума, която Алистър бе забранил на Кал да произнася.

– Съжалявам – рече Кал. В далечината чу как Аарън и Тамара хвърлят пръчка на Пакостник в една от по-крайните градини. За щастие, нямаше как да ги чуят.

– Аарън не ме е викал, нали? – попита Алекс.

– Ами не – отвърна Кал, – отново извинявай.

– Защо тогава ме изведе от стаята? – Алекс не изглеждаше ядосан. По-скоро объркан.

– Ами нищо хубаво нямаше да стане – отвърна твърдо Кал. – Това е спор, който никой не печели.

– Може би – съгласи се бавно Алекс, – но те ме ядосаха. Много. Интересува ги само фасадата. Те да изглеждат идеални, а останалите – по-долу от тях.

– Какво имаш предвид? – намръщи се Кал.

Алекс погледна към Аарън и сниши гласа си още повече.

– Нищо. Съвсем нищо.

Алекс очевидно смяташе, че Кал няма да разбере. Щеше да е безполезно да му обяснява, че родителите на Тамара само привидно го харесват и че не би било така, ако знаеха истината. Вероятно нямаше да харесват дори Аарън, ако не бе макар . Но Алекс никога не би си помислил, че малко дете като Кал крие тайни, съдбоносни за останалите.

Само няколко дни по-късно Кал трябваше да опакова новите си дрехи и да се подготви отново да тръгне на училище. Натъпка се с наденички и яйца на закуска, тъй като знаеше, че ще мине много време, преди да види храна, различна от плесен.

Аарън и Тамара вече носеха зелените си униформи от Магистериума, докато Алекс и Кимия като четвъртокурсници бяха облечени с бели и се гледаха свирепо. Кал беше с дънки и риза и се чувстваше съвсем не на място.

Алекс погледна красноречиво към Кал, сякаш да му каже: „И ти никога няма да си достатъчно добър за тях“.

Господин Раджави се взря в часовника си.

– Време е да тръгваме – рече той. – Кал?

– Да? – обърна се Кал към бащата на Тамара.

– Грижи се за себе си.

Нещо в гласа му накара Кал да се почувства неспокоен. Не бе убеден, че са искрени. Но пък може би просто позволяваше Алекс да го работи.

Всички се насочиха към фоайето, където Стибънс подреждаше багажа им. Темето му лъщеше. Аарън и Кал имаха нови чанти, докато Тамара и Кимия бяха с еднакви куфари от змийска кожа. Алекс носеше куфар с инициалите си, изписани на него: АТС. Той се отправи към вратата.