Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Майката и бащата на Тамара стояха прави в кабинета си, а помежду им имаше махагонова маса. Върху нея бе поставена шахматна дъска, макар Кал да не видя обичайните рицари, пешки и топове. Вместо това имаше странни фигури, които не му бяха познати.

– ... Анастасия, разбира се – довърши господин Раджави. Хванаха го по средата на изречението.

– Разбира се – кимна госпожа Раджави.

Взе празна чаша от един сребърен поднос и докато ги гледаха, я напълни с някаква бледа течност.

– Искаше ми се да може да не каним семейство де Уинтър на тържествата. Те вярват, че ако се правят, че още сме в Златния век на магическата търговия, другите няма да забележат колко семпли са станали както дрехите, така и разговорите им. Добре че Тамара охлади мераците на сина им след началото на училището.

– Де Уинтър още имат приятели в Асамблеята – изсумтя господин Раджави. – Не искам да ми бъдат врагове.

Аарън бе разочарован, че просто клюкарят, но Кал бе във възторг. Родителите на Тамара бяха страхотни, реши той. Всеки, който не искаше да кани Джаспър на купон, бе номер едно.

– Очевидно е, че искат да кръстосат пътя на най-младия си син с този на макара – направи гримаса госпожа Раджави. – Надяват се, че ако станат приятели, ще вземе и той да се прочуе, а покрай него и семейството.

– От това, което ми разказа Тамара, Джаспър не се е харесал на Аарън – коментира сухо господин Раджави. – Няма от какво да се безпокоиш, скъпа. Тамара е в групата чираци на Аарън, а не Джаспър.

– Както и Калъм Хънт, разбира се – отпи от чашата си майката на Тамара. – Какво мислиш за него?

– Прилича на баща си – намръщи се господин Раджави. – Жалко за Алистър, наистина. Бе обещаващ метален маг, когато учеше при майстор Руфъс.

Кал замръзна. Аарън и Тамара го гледаха напрегнати, а господин Раджави продължи:

– Полудя след смъртта на жена си в Студеното клане. Твърдо отказва да прави магии и пропилява живота си. Но защо да не приемем сина му? За да го избере за чирак, майстор Руфъс трябва да е видял нещо в него.

Кал усети ръката на Тамара върху своята. Тя го издърпа от капандурата, а Аарън я затвори след тях. Продължиха надолу по коридора. Кал държеше пръстите си заровени в козината на Пакостник, за да се успокои. Почувства стомаха си празен и изпита облекчение, когато стигнаха до тясна врата, която се отвори тихо. Озоваха се в нещо, което приличаше на още един кабинет.

Златистозелената светлина на факлите показа удобни дивани в центъра на стаята, маса за кафе и бюро. До едната стена имаше рафт с книги, но томовете не бяха така красиво подвързани като тези, които Кал видя в библиотеката. Изглеждаха стари, прашни и изтъркани. Някои имаха скъсани гърбове, а други представляваха просто ръкописи, навързани с мръсни ластици.

– Какво е това място? – попита Кал, когато Пакостник скочи на един от диваните и го обиколи няколко пъти, преди да се свие да спи.

– Скривалище – блеснаха очите на Тамара. – Родителите ми не смятат, че зная за него, но аз знам. Има книги за опасни вълшебни техники и всякакви записки от едно време. Имало години, когато маговете можели да правят пари с магия и ръководели огромни корпорации. После прокарали закон, според който не можеш да правиш пари в нормалния свят. Някои семейства изгубили всичко.

Кал се запита дали точно това не се е случило със семейството на Джаспър и дали и семейство Хънт не са правели пари по този начин. Или семейството на майка му? Осъзна, че не знае нищо за него.

– А как изкарват пари магьосниците? – попита Аарън и огледа стаята. Очевидно мислеше за огромното имение, в което се намираха, и за тържеството, което бяха посетили.

– Можеш да работиш за Асамблеята или на нормална работа – обясни Тамара. – Но ако си имал пари от едно време, може да ги инвестираш.

Кал се запита как Константин Мадън е натрупал състояние, но съобрази, че търговските закони едва ли означаваха нещо за него, щом воюваше с останалите магове. Това накара Кал да се сети за причината, поради която бе отишъл при Тамара на първо място.

– Смяташ ли, че някой от тържеството може да се върне в Магистериума? – попита Кал. – И да ме откара там?

– До Магистериума? Но там няма никого – отвърна Аарън.

– Все трябва да има – възрази Кал. – Някъде трябва да спя. Не мога да се върна вкъщи.

– Стига глупости – каза Тамара, – ще останеш тук, докато започнем училище. Ще плуваш в басейна, ще се упражняваш в магия. Вече съм се разбрала с нашите. Ще си имаш стая и всичко останало.