Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Майстор Камерън завърши представянето си, като насочи шарени пръски към гостите. Всички извикаха в очакване да се намокрят, но водата изчезна на няколко крачки от главите на хората, като се изпари в шарени облачета. Господин и госпожа Раджави първи заръкопляскаха, когато друг маг пристъпи напред. Това бе висока жена с величествена сребърна коса. Кал разпозна в нея дамата, която нетърпеливо бе минала покрай него на входа.

– Анастасия Таркин – прошепна Тамара. – Тя е доведена майка на Алекс.

– Такава е – съгласи се Алекс. Изражението му, докато я гледаше, бе неутрално. Кал се запита дали я харесва. Когато Кал бе по-малък, искаше баща му да се ожени отново, така че да си има нова майка. Дори мащеха бе по-добре от никаква майка. Чак когато порасна, се запита какво ли щеше да бъде, ако баща му се бе оженил за някоя, която не харесва.

Анастасия Таркин властно вдигна двете си ръце. Във всяка държеше тънка метална пръчка. Когато ги пусна, те се издигнаха във въздуха пред нея. Тя махна с пръсти и едната завибрира, издавайки съвършен музикален тон. Кал подскочи от изненада.

– Готино, а? – погледна го Алекс. – Когато овладееш металите, ще можеш да ги накараш да вибрират на каквато искаш честота.

Другите метални пръчки вече трепереха. Всяка напомняше различна струна на китара, излъчваща музикален поток. Кал обичаше музиката като всеки друг човек, но не бе мислил например за това как алхимията може да се използва не за градеж и защита, не за атака и битка, а за изкуство. Музиката изпълни въздуха като дъжд и го накара да се замечтае за водопади и ледове, плуващи в океана.

Когато последната нота от мелодията заглъхна, металните парчета паднаха на земята и се разтопиха като дъждовна вода в калта. Госпожа Таркин се поклони и отстъпи назад сред дъжд от аплодисменти. Докато се отдалечаваше, намигна на Алекс. Може пък и да се разбираха.

– А сега – каза госпожа Раджави, – може би Аарън Стюарт, нашият макар , ще ни окаже честта да видим магията на Хаоса?

Кал почувства как зад гърба му Аарън се напряга, когато всички заръкопляскаха нетърпеливо. Тамара се обърна и потупа Аарън по рамото. Той я погледна за миг, прехапа устна и се изправи, за да си проправи път към центъра на маговете.

Изглеждаше много малък сред тях.

„Правя номера и ходя на купони“. Това бе казал Аарън на Кал, но Кал не бе приел, че говори буквално. Не знаеше какъв артистичен и красив трик може да направи един маг на Хаоса. Спомни си поглъщащия мрак, в който бяха потънали обсебените вълци, елементала, обсипан с влажни и широко разтворени усти, и потрепера – донякъде от ужас, донякъде от нетърпение.

Аарън вдигна ръце и разпери пръсти. Мракът плъзна от тях.

Гостите на тържеството замлъкнаха. Още хора се присъединиха към тълпата, зяпнали макара и сенките, които нарастваха около него. Магията на Хаоса идваше от бездната, от нищото. Тя бе сътворение и разрушение, събрани в едно цяло. А Аарън я направляваше.

За миг дори Кал се уплаши.

Сенките се събраха в два елементални двойника на Хаоса. Тънки, хлъзгави същества, напомнящи хрътки от чист мрак, по-малки от съществото в леговището на майстор Джоузеф. Но лудостта на бездната блестеше в очите им.

Хората на тържеството се разшумяха. Тамара стисна ръката на Кал.

А Кал зяпна. Това не изглеждаше като да е номер. Съществата като че действително бяха опасни. Те наблюдаваха тълпата, сякаш искаха да погълнат всички гости и да изчистят зъбите си с костите им, след като си ги изяли.

Съществата се плъзнаха по тревата.

Добре, Аарън, помисли си Кал. Разкарай ги. Прати ги обратно там, откъдето са дошли. Направи нещо.

Аарън вдигна ръка. Тъкани на мрака изскочиха от пръстите му. Челото му се сбърчи от съсредоточаването. Протегна се и...

Пакостник започна да лае като полудял, като изкара акъла и на Кал, и на Аарън. Кал видя как Аарън губи концентрация и как сенките изчезват от пръстите му.

Каквото и да бе искал да направи, не се получи. Вместо това единият от елементалите на Хаоса скочи във въздуха към майката на Тамара. Очите ù се ококориха, а устата ù зяпна от ужас. Вдигна ръка, а в центъра на дланта ù блесна пламък.

Аарън падна на колене и разпери и двете си ръце. Тъмнината изригна навън и обкръжи елементала. Съществото изчезна заедно с двойника си. И двата елементала на Хаоса си отидоха, пръснаха се на сенки, които изчезнаха под светлината на слънцето.

Кал си спомни, че е летен ден, в който се провежда скъпо градинско тържество. Не бе сигурен дали е имало истинска опасност.