Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Обувките ù бяха направени от метален маг и изглеждаха като излети от сребро. При всяка нейна стъпка от тях се чуваше звън, а Кал дори не искаше да си мисли колко струват.

– Махни се! – извика мъжът и махна към Пакостник. Това беше смело , помисли си Кал, макар единствената заплаха за Кал да бе да го оближат до смърт.

– Мамо, тате – успя да каже задъханата Тамара, – не помните ли, че ви разказах за Пакостник. Той е добър, безобиден и... наш любимец.

Баща ù я погледна, сякаш никога досега не е казвала нещо подобно, но намесата ù даде възможност на Аарън да се наведе и да хване Пакостник за нашийника. Зарови пръсти в козината на вълка и го почеса зад ушите. Пакостник оплези език от удоволствие.

– Невероятно е как те слуша, Аарън. Наистина става питомен – каза майката на Тамара и грейна към Аарън.

Останалата част от празненството мина в ахкане и ръкопляскане, като че ли Аарън е извършил чудо. Все едно държанието на Пакостник е знак, че техният макар ще порази ордите, обсебени от Хаоса.

Застанал зад Тамара, Кал се почувства невидим и подразнен от това. На никого не му пукаше, че Пакостник е неговото куче и че е бил послушен цяло лято с него. Никой не се интересуваше, че с Пакостник се бяха разхождали до парка всеки петък през последните два месеца и че двамата играеха на фризби, докато вълкът не го бе счупил на две части, без да иска. Или че беше близнал сладоледа на едно момиченце, вместо да отхапе цялата ръка на детето, както щеше да стори, ако Кал не му бе казал да не го прави. Това бе точка за него, тъй като един черен лорд никога не би го спрял.

Но никой не се интересуваше от нещо, в което не е замесен Аарън. Съвършеният Аарън, облечен в костюм, още по-хубав от този на Джаспър, и с нова, нелепа прическа, заради която косата му падаше върху очите му. С известно удовлетворение Кал забеляза, че има следи от мръсни лапи по един от джобовете на скъпото му сако.

Кал знаеше, че не бива да се чувства така. Аарън бе негов приятел. Той си нямаше семейство, нито дори баща, който се мъчи да го убие. Бе хубаво, че хората харесват Аарън. Означаваше, че Пакостник ще остане на тържеството и че някой ще услужи на Кал с трийсет долара, без да прави сцени. Когато Аарън се усмихна на Кал и лицето му грейна, Кал се принуди да отвърне на усмивката.

– Защо не намериш на приятеля си дрехи за тържеството? – попита майката на Тамара и кимна развеселена към Кал. – И... Стибънс, плати за таксито, с което дойде. Цяла вечност чака на портите.

След това се усмихна на Кал. Той не знаеше какво да мисли за нея. Изглеждаше мила и дружелюбна, но Кал смяташе, че в топлотата ù има нещо изкуствено.

– Но побързай. Истинската забава почва всеки момент.

Аарън подкара Пакостник към къщата.

– Кал може да вземе от моите дрехи – предложи той.

– Да, като ни каже какво е станало – отвърна Тамара, докато ги водеше. – Не че не се радвам да те видя, но какво търсиш тук? Защо не предупреди, че ще идваш?

– Заради татко ти е, нали? – попита Аарън и го погледна съчувствено.

– Да – потвърди тихо Кал. Мина през огромните стъклени порти и по мраморния под, покрит с пищни килими. Докато се катереха по нелепо, екзотично желязно стълбище, Кал съчини история как Алистър му е забранил да се връща в Магистериума. Това бе вярно, Тамара и Аарън знаеха, че Алистър винаги е мразел идеята Кал да посещава училището за магове. Бе възможно да изтъкне това като повод за спора им и дори като причина за страха на Кал, че ще бъде окован от собствения си баща в мазето. Добави, че Алистър мрази Пакостник и се държи зле с него, за да си спечели още съчувствие.

Когато приключи, Кал почти убеди и себе си, че това е вярно. Изглеждаше далеч по-достоверно от истината.

Тамара и Аарън издаваха правилните звуци на състрадание и го заляха с въпроси. Кал се почувства почти облекчен, когато Тамара го остави да се преоблече. Изведе Пакостник със себе си. Кал последва Аарън в стаята, където беше отседнал, и се просна на огромното легло в центъра ù.

Стените бяха покрити със скъпи на вид антични предмети, за които Кал подозираше, че Алистър е готов да убие: ценни метални чинии, плочки с ъгловати орнаменти и рамкирани гоблени от ярка коприна и метал. Имаше огромни прозорци, които гледаха към ливадите надолу. Над леглото висеше полилей, от който се спускаха сини кристали, оформени като камбани.

– Готино местенце, а? – вметна Аарън, видимо още смаян от него. Отиде до един внушителен гардероб в ъгъла и го отвори. Извади бели панталони, сако и риза и ги подхвърли на Кал.