Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Благодаря – ухили се Аарън. Отвори уста да добави нещо, когато Тамара открехна вратата и ги загледа накриво.

– Свършихте ли? Кал, колко дълго се обличаш?

– Готови сме – отвърна Аарън от прозореца.

Кал видя как навън магията блещука.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Кал разбра защо съседчетата искат да се промъкнат на тържеството. Когато излезе през вратата с Аарън, Тамара и сресания Пакостник на нова каишка, той осъзна събитието в пълния му мащаб и бе смаян. Масите бяха отрупани с чинии с храна: малки пилешки наденички в тестени хапки, плодове, оформени като луни, слънца и звезди, салати от билки и белени домати, парчета синьо сирене и крекери, царевички на тънки шишчета, миди, риба тон, желатинови късчета с месо, замразени черни мъниста в лед, които Кал сметна за хайвер.

Ледени статуи на мантикори с размера на лъвове размахваха кристални криле, които охлаждаха въздуха. Ледени жаби скачаха от маса на маса. Ледени пиратски кораби се издигаха в небето, преди да се спуснат върху ледени скали. На централната маса имаше леден фонтан, от който бликаше червен пунш вместо вода. Четири ледени пауна стояха на края на скулптурата и използваха блестящите си нокти, за да наливат на минаващите наоколо гости напитката в ледени чаши.

Зад банкета имаше редица орнаментирани фигури, оформени като цветя, символи и букви. Красиви цветя опасваха всяка фигура, но най-бляскавата гледка бе арката с водопад от течен пламък. Той се изливаше на тревата, където боси момичета с бални рокли поставяха ръце в искрите, без да се изгорят. За да подчертае ставащото, шарен надпис висеше във въздуха над водопада. Той гласеше:

ДЕЦА, ИГРАЙТЕ СИ С ОГЪНЯ!

Кал също искаше да се хвърли в пламъците, но не бе сигурен дали ще му позволят, или е само за малки деца. Пакостник душеше тревата за изпусната храна. Тамара бе вързала розова панделка около врата му и Кал се запита дали Пакостник се чувства унизен. Не изглеждаше да е така.

– Цяло лято ли е имало такива купони? – обърна се Кал към Аарън.

– В общи линии – отвърна Аарън. Имаше такъв вид, сякаш му е неудобно.

– При мен е така цял живот – заяви Тамара и ги поведе напред, – но това са просто купони. Бързо отегчават. Фойерверките са друго нещо. Хайде, не бихте искали да ги изпуснете.

Минаха покрай фигурите и огнения водопад, покрай масите и празнуващите и излязоха на широка ливада, където се бе събрала малка група. Кал позна, че това са магове, не само по гривните, които блестяха на китките им, но и по аурата на увереност и сила, която излъчваха.

– Какво ще става тук? – попита той.

– Маговете ще се фукат – ухили се Тамара.

Един от маговете – добре сложен мъж със светлокафява кожа – сякаш я чу и вдигна ръка. Около маговете се събра тълпа, а господин и госпожа Раджави извикаха към останалите гости.

– Това е майстор Камерън – прошепна Тамара и погледна към мага, чиято ръка започна да свети. – Той преподава в Колегиума и прави най-добрите номера с...

Внезапно от ръката на мага се надигна вълна. Тревата се превърна в море, образуващо прилив. Вълната се заиздига, докато не се извиси над тях и не засенчи тържеството, достатъчно голяма, за да помете къщата и да залее всичко наоколо. Кал си пое дълбоко дъх.

Въздухът се изпълни с мирис на саламура. Видя, че във вълната се движат разни предмети. Змиорки и акули щракаха с челюсти! Солена вода опръска лицето на Кал, а цялото нещо се стовари надолу и...

Изчезна.

Всички заръкопляскаха. Кал щеше да направи същото, ако не държеше каишката на Пакостник с една ръка. Вълкът скимтеше и душеше козината си. Мразеше да е мокър.

– Вода – разсмя се Тамара. – Веднъж, когато беше много горещо, дойде и създаде голяма пръскачка до басейна. Всички отидохме да се мокрим, дори Кимия.

– Какво искаш да кажеш с това „дори Кимия“? – долетя присмехулен глас. – Обичам водата като всеки друг!

По-голямата сестра на Тамара, пременена в сребърна рокля и сандали, се появи зад тях. Алекс Страйк, който навлизаше в четвъртата си година в Магистериума, я държеше за ръка. Той често бе асистент на майстор Руфъс. Сега бе облечен с дънки и риза, с бронзова гривна на китката. Все още не бе спечелил сребърната. Ухили се на Кал.

– Здрасти, малък – каза той.

Кал се усмихна малко неловко. Алекс винаги се държеше добре с него, но не знаеше, че са гаджета с по-голямата сестра на Тамара. Кимия бе много красива и известна и около нея Кал винаги се чувстваше, сякаш ще се спъне или подпали. Беше нормално две популярни личности да се съберат заедно, но го караха да се сеща за много неща. Например, че е куц, чорлав или – както беше в случая – че е облечен с дрехите на Аарън.