Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Какво? – попита притеснен той, когато Кал не ги взе.

Кал осъзна, че зяпа.

– Не каза, че ще останеш в къщата на Тамара – рече той.

– Странно е – сви рамене Аарън.

– Това не означава, че трябва да е и тайно!

– Не е тайно – отвърна разгорещено Аарън, – просто нямах време да ти кажа.

– Дори не приличаш на себе си – заяви Кал и взе дрехите.

– Какво имаш предвид? – Аарън прозвуча изненадан, но Кал не разбра защо. Кал никога не го бе виждал в дрехи, толкова скъпи като тези. Дори когато го обявиха за макар пред целия Магистериум и Асамблеята. Новите му обувки вероятно струваха стотици долари. Имаше тен и изглеждаше здрав като бик. Ухаеше на афтършейв, макар да нямаше нужда да се бръсне. Сигурно бе изкарал цяло лято, упражнявайки се навън с Тамара и хранейки се балансирано. Без пици за макара !

– За дрехите ли говориш? – Аарън ги подръпна смутено. – Родителите на Тамара настояха да ги взема. Беше ми странно да обикалям с дънки и риза, докато всички наоколо изглеждат толкова...

– Богати? – предположи Кал. – Поне не си се появил по пижама.

– Винаги си знаел как да се появиш по запомнящ се начин – ухили се Аарън. Кал допусна, че той говори за срещата им на Железния изпит, когато Кал бе взривил химикалка и се бе опръскал с мастило.

Кал взе новите дрехи и влезе в банята да се преоблече. Както и предполагаше, бяха му твърде големи. Аарън бе далеч по-мускулест от него. Практически трябваше да навие ръкавите на сакото до лактите и да приглади косата си с влажни пръсти, за да не стърчи като странни шипове.

Когато влезе обратно в спалнята, Аарън стоеше до прозорците и гледаше към ливадата. В центъра на тревата имаше фонтан. Няколко деца се бяха събрали около него и хвърляха във водата някаква субстанция, която я караше да свети в различни цветове.

– Значи тук ти харесва? – попита Кал, като се постара да не допусне горчилка в гласа си. Аарън не бе виновен, че е макар . Нищо от случващото се не бе по негова вина.

Аарън избута част от русите си кичури от лицето. Черният камък върху гривната на ръката му, този, който показваше, че Аарън владее магията на Хаоса, блесна.

– Знам, че нямаше да съм тук, ако не бях макар – отвърна той, все едно е прочел мислите на Кал. – Родителите на Тамара са мили. Наистина мили. Но знам, че нямаше да са такива, ако бях просто Аарън Стюарт от приемния дом. За тях е изгодно политически да са близки с макар . Дори ако той е на тринайсет. Казаха, че мога да остана колкото си искам.

Кал усети как горчилката му се изпарява. Запита се колко ли дълго Аарън е имал нужда да чуе това, че може да остане някъде колкото си иска. Вероятно от дълго време.

– Тамара е твой приятел – рече той – не заради политиката или заради това какъв си. Твой приятел е от времето, преди хората да разберат, че си макар .

– Ти също – усмихна се Аарън.

– Смятах, че си готин – призна Кал. Аарън се усмихна още по-широко.

– Но да си макар в училището е едно – каза той, – това лято бе друго. Номера и тържества като днешното до безкрай. Срещат ме с хора, които се радват да се запознаeм и които се отнасят с мен, като че съм специален. Забавно е.

Той преглътна и продължи:

– Знам, че не исках да бъда макар , когато разбрах, но няма как да не мисля, че животът ми може да е страхотен. Ако не бе Врагът. Лошо ли е да се чувствам така? – Очите му потърсиха лицето на Кал. – Мога да питам само теб. Никой друг не би ми отвърнал честно.

И така горчилката на Кал изчезна напълно. Спомни си как Аарън бе седял на дивана в училище, пребледнял и изненадан от начина, по който го бяха изтъпанили пред целия Магистериум, за да обявят майсторите как той е голямата надежда и героят, който ще ги поведе срещу Врага.

А враг съществуваше. Кал знаеше това. Той не бе този, за когото го мислеха. Имаше хора, които искаха Аарън да умре. Те нямаше да спрат.

Освен ако Врагът не им кажеше.

Ако Кал бе Врагът, Аарън бе в безопасност, нали? Ако майстор Джоузеф искаше от Кал да го нападне, значи нямаше късмет. Кал никога не би наранил приятелите си. Той имаше приятели.

А черните лордове нямаха, нали?

Внезапно си спомни как баща му бе паднал в несвяст на пода. И него не бе допускал, че ще нарани.

– Не е лошо, че се забавляваш с макарщината си – каза накрая Кал. – Забавлявай се. Но не забравяй, че това „ако не беше Врагът“ е голямо „ако“.

– Знам – отвърна тихо Аарън.

– И докато не станеш надменен. Но не бива да се безпокоиш за това, тъй като аз и Тамара ще ти напомняме постоянно, че си същият смотаняк като преди.