Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Разбира се – отвърна Аарън, макар Кал да се досети, че не му е до ядене. Въпреки това последва Кал и Тамара до бюфета и се загледа как Кал пълни три чинии със скариди, раци, наденички и сирене. Хората продължаваха да идват при Аарън, поздравявайки го за контрола над елементалите на Хаоса. Искаха да го канят на гости и да му разказват истории от предишната война. Аарън бе учтив и кимаше дори на най-скучните анекдоти.

Кал сложи на Тамара сирене в една чиния, най-вече защото бе сигурен, че черните лордове не носят чинии никому. Тя я взе, сви рамене и изяде една суха кайсия.

– Това е толкова досадно – прошепна Тамара, – не знам как Аарън не е умрял от скука.

– Трябва да направим нещо – каза Кал и хвърли една скарида във въздуха, след което я хвана с уста. – Хора като Аарън се държат мило и накрая избухват, запращайки досадника в бездната.

– Не е вярно – завъртя очи Тамара. – Ти би направил това, но не и Аарън.

– Сериозно? – повдигна вежди Кал. – Виж лицето му и го повтори.

За един по-дълъг миг Тамара остана загледана в Аарън. Той бе хванат натясно от мършав маг с розов костюм и със стъклен поглед слушаше какво му говорят.

– Добре. Знам къде да идем.

Остави чинията, която Кал ù бе напълнил, и хвана Аарън за ръкава. Той се обърна изненадан към нея и сви безпомощно рамене пред възрастния, който му говореше, докато го отвеждаха надалеч към къщата.

Кал също остави недоизядената храна на каменния стълб и се забърза подире им. Тамара му се ухили ослепително, докато вкарваха Аарън вътре. Пакостник вървеше подире им.

– Къде отиваме? – попита Аарън.

– Хайде – Тамара ги поведе през къщата, докато не стигнаха до една библиотека, опасана с извезани книги. Двукрилни прозорци с цветно стъкло пропускаха разноцветни лъчи светлина, а подът бе покрит с дебели червени килими. Тамара отиде до огромна камина. Каменни урни, направени от пъстър ахат, стояха от двете ù страни. Върху всяка от тях бе изписана дума.

Тамара взе първата и така я завъртя, че да види думата, която бе написана.

Прима.

Премести я до втората урна и завъртя и нея, за да видят втората дума.

Материя.

Кал знаеше, че прима материя е термин от алхимията. Означаваше първата субстанция на света, онази, от която идваше всичко, което не е хаос: земя, въздух, огън, вода, метал и душа.

Чу се силно изщракване и част от стената се завъртя, за да разкрие добре осветен коридор.

– Леле – рече Кал.

Не знаеше къде е очаквал да ги заведе Тамара – може би в стаята си или в някое тихо ъгълче на къщата. Но не бе очаквал тайна врата.

– Кога възнамерявахте да ми кажете това? – обърна се Аарън към Тамара. – Живея тук от цял месец!

Тамара изглеждаше много доволна, че е скрила тайната от него.

– Не съм смятала да го показвам никому. Имаш късмет, че го виждаш сега, Макарю!

Аарън ù се изплези.

Тамара се разсмя и влезе в коридора, като се протегна, за да вземе една факла от стената. Тя светеше в златистозелено и изпускаше слаб мирис на сяра. Тя слезе надолу по коридора и спря, когато осъзна, че момчетата не са по петите ù. След това щракна с пръсти и тръсна къдравата си коса.

– Хайде – каза тя, – какво се мотаете?

Те се спогледаха, свиха рамене и я последваха. Докато вървяха с Пакостник, който сумтеше подир тях, Кал осъзна защо коридорите са толкова тесни. Те опасваха къщата като вени около кост и всеки в общите стаи можеше да бъде шпиониран. На регулярни интервали имаше малки капандури, които се отваряха, за да влиза въздух. Покриваха ги украсени железни регистри.

Кал отвори един и надникна в кухнята, където персоналът наливаше розова лимонада в чисти стомни и поставяше парченца риба тон върху отделните филии, наредени в големи стъклени подноси. Отвори друг и видя как Алекс се прегръща със сестрата на Тамара на дивана зад двете медни статуи на хрътки. Докато гледаше, Алекс се приведе и целуна Кимия.

– Какво правиш? – попита Тамара шепнешком.

– Нищо! – отвърна Кал и затвори капандурата. Продължи още малко напред, без да се поддава на изкушението, но спря, когато чу родителите на Тамара. Чу как госпожа Раджави казва нещо за гостите на тържеството. Кал знаеше, че трябва да следва Тамара, но спря да подслушва.

Аарън също спря и погледна към Кал. Кал му махна с ръка, а Аарън и Тамара дойдоха при него до капандурата. Аарън я отвори с гъвкавите си пръсти и всички надникнаха долу.

– Не би трябвало... – започна Тамара, но по средата на изречението любопитството надделя над възраженията ù. Кал се запита колко ли често прави това сама и какви ли тайни е научила по този начин.