Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Кал се протегна и погали Пакостник по главата. Вълкът дори не отвори очи.

– Не смяташ ли, че родителите ти ще възразят?

Все трябваше да са чули какво говорят за него останалите.

– Ще се радват да си наоколо – поклати глава Тамара. На Кал му стана ясно, че не всички причини за това са безкористни.

Нямаше обаче къде другаде да иде, а и не бяха казали нищо лошо за него. Смятаха, че майстор Руфъс си има причина да го избере.

– Обади се на Алистър – рече Аарън. – Нека не се тревожи. Дори да не иска да се върнеш в Магистериума, хубаво е да му кажеш, че си добре.

– Аха – отвърна Кал и си спомни за баща си, свит до стената на склада. Чудеше се с каква решителност може да го преследва и убие. – Утре. След като се наядем в бюфета, поплуваме в басейна и намерим нов начин да прецакаме Джаспър.

– Може да се поупражняваме и с магията – ухили се Аарън. – Майстор Руфъс страшно ще се изненада. Ще минем Втората врата преди всички останали.

– Важното е да е преди Джаспър – добави Кал, а Тамара се разсмя. Пакостник се завъртя по гръб и захърка тихо.

ГЛАВА ПЕТА

Времето, прекарано в „Гейбълс“, позволи на Кал да оцени какво е да бъдеш богат.

За закуска го събуждаха с камбанка, а после хапваха в голямата слънчева стая, гледаща към градината. Въпреки че родителите на Тамара предпочитаха лека закуска с хляб и кисело мляко, за гостите си не се скъпяха. На масата винаги имаше прясно изцеден сок и топла храна като яйца и сандвичи, а не зърнени закуски с мляко. Също и масло на бучки, което да си намажеш на филията, а на Пакостник даваха нарязано месо в купа, макар да не му разрешаваха да нощува в къщата. Спеше върху прясното сено в конюшните и изнервяше конете.

На Кал му бе трудно да повярва, че е попаднал на място, разполагащо дори със собствена конюшня. Имаше и дрехи, размера на Кал, чисто нови, изгладени и окачени в гардероба в стаята му. Бели ризи. Дънки. Бански.

Тамара явно бе израснала така. Говореше за иконома и прислугата като за нещо съвсем нормално. При басейна си искаше студен чай и оставяше кърпите си на тревата, убедена, че някой ще дойде да ги прибере.

Родителите на Тамара дори се съгласиха да кажат, че Кал пътува с тях и че след това ще го отведат направо в Магистериума. Господин Раджави го увери, че по телефона Алистър е звучал любезно и е пожелал на Кал приятно прекарване. Кал не смяташе, че Алистър се е зарадвал на обаждането, но семейство Раджави бяха достатъчно могъщи и не вярваше той да тръгне подире му, докато е под тяхна закрила. А щом се озовеше в Магистериума, щеше да е на сигурно място.

Не знаеше какво точно ще прави в края на учебната година, но това бе далеч в бъдещето и не го притесняваше.

Въпреки че Кал се безпокоеше по отношение на баща си, той изкара дългите летни дни в плуване, лежане по тревата и ядене на сладолед. Притесни се, когато за пръв път дойде по бански на оформения като мида басейн, осъзнавайки, че Аарън и Тамара никога не са виждали голите му крака. Левият бе по-тънък от другия, покрит с белези, които с годините бяха избледнели от тъмночервени до светлорозови. Не е толкова зле , мислеше си отчаяно той, докато гледаше краката си в стаята. Но не бяха за пред хората.

Никой от двамата обаче сякаш не забеляза. Само се смееха и го пръскаха с вода. Скоро Кал вече седеше на ливадата до тях, също и с Алекс и Кимия, сушеше се на слънце и пиеше студен ментов чай със захар. Дори имаше някакъв тен, което никога не му се бе случвало. Нормално, нали ходеше на училище под земята...

Понякога Аарън играеше тенис с Алекс, стига да успееше да го измъкне от Кимия. Магическият тенис се стори на Кал същия като този при нормалните хора, само че всеки път, когато топката полетеше встрани, Алекс я призоваваше с едно щракване на пръстите.

Макар да си бяха обещали да се упражняват с магията, почти не го правеха. Един или два пъти напалиха огън извън къщата, като го оформяха в пламтящи и лесни за контролиране топки или използваха земна магия, за да изтеглят железни нишки от прахта. Веднъж се упражняваха да вдигат големи камъни от земята, но когато един от тях полетя опасно близо до главата на Аарън, госпожа Раджави излезе и им се скара, задето бяха застрашили макара . Тамара само вдигна поглед нагоре.

Един късен следобед, когато въздухът бе изпълнен с бръмчащи пчели, Кал стана от закусвалнята и тръгна към стълбището. Точно тогава чу господин Раджави да говори в една от гостните. Шепнеше, но когато Кал приближи, бе прекъснат от Алекс. Алекс не викаше, но гневът в гласа му бе ясно доловим.