Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Сега му изглеждаше като дом. Група смеещи се и бърборещи ученици влезе през вратите. Хората се запрегръщаха. Джаспър дойде в стаята и прегърна Тамара, макар – Кал подразнен отбеляза това – да бяха минали само две седмици, откакто я бе видял последно. Всички се събраха около Аарън, дори учениците от четвърта и пета година със сребърни и златни гривни. Започнаха да го тупат по гърба и да рошат косата му.

Кал усети ръка на рамото си. Беше Алекс, който бе пристигнал в Магистериума преди бавния автобус.

– Само помни – рече той и погледна към Аарън, – колкото и шум да вдигат останалите, ти си най-добрият му приятел.

– Така е – отвърна Кал и си каза, че ако Алекс е разстроен от скъсването с Кимия, не му личи особено.

Някой изтича до Кал през тълпата.

– Кал! Кал! – извика Селия. Рошавата ù руса коса бе вързана на опашка. Изглеждаше много щастлива да го види и цялата грееше. Алекс се отдалечи с доволна усмивка.

– Добре ли изкара лятото? – попита Селия. – Чух, че си бил с Тамара? Сигурно е било невероятно! Беше ли на тържеството? Научих, че било уникално! Видя ли номерата на маговете? Наистина ли имаше замръзнали мантикори?

– Имаше замръзнали мантикори... но не в смисъла на наистина замръзнали – отговори Кал и се замая от многото въпроси. – Е, поне така мисля. Мантикорите истински ли са?

– Звучи супер! Джаспър ми разказа всичко!

– Джаспър е... – започна Кал. Погледна грейналото лице на Селия и реши да не настоява. Селия харесваше всички, не можеше да направи нищо по въпроса. – Да. Ти защо не беше там?

– О! – Селия се изчерви и сведе глава. – Ами... родителите ми не се обичат с тези на Тамара. Аз обаче я харесвам! – бързо добави тя.

– Не е задължително – каза той.

Тя изглеждаше объркана и на Кал му се прииска сам да се срита.

Какво знаеше той за това кое е задължително и кое не? Не правеше ли самият той списък с потенциално лоши характеристики? Задължително ли бе да харесва Тамара? Нали тя му бе най-близкият човек, както и Аарън.

Пакостник внезапно излая и постави лапи върху ризата на Селия, като прекрати разговора. Селия се разсмя.

– Калъм Хънт!

Гласът бе на майстор Руфъс, който си проправяше път през тълпата.

– Накарай вълка си да пази тишина, ако обичаш.

Погледна накриво Пакостник и вълкът се сви. Изглеждаше засрамен.

– Тамара, Аарън, Кал, елате с мен до стаите си.

Аарън се ухили на Кал, после метнаха чанти през рамо и последваха майстор Руфъс през тунелите. Знаеха пътя и Кал осъзна, че вече не се притеснява от увисналите сталактити и хладната тишина на пещерите.

Тамара спря да се огледа в един басейн, където бледи риби плуваха напред-назад. На Кал му се стори, че вижда кристална фигура да пробягва по стената зад нея. Дали не бе Уорън, или някой друг елементал? Той се намръщи, когато си спомни за малкия гущер.

Накрая стигнаха до старите си стаи. Майстор Руфъс пристъпи напред, за да позволи на Тамара да постави новата си медна гривна пред вратата. Тя се отключи веднага и ги допусна да влязат в помещенията.

Стаите бяха като тези, които бяха заварили по време на Желязната година. Същите полилеи, направени като пламъци, същият полукръг от бюра, същите плюшени дивани, разположени един срещу друг, същата огромна камина. Символи от слюда и кварц блестяха със светлоотражения, а три врати, на които бяха изписани имената им, водеха към спалните.

Кал тежко въздъхна и се отпусна на един от диваните.

– Вечерята е след половин час в трапезарията. После ще оставите нещата си и ще си легнете рано. Първокурсниците пристигнаха вчера, а от утре започваме уроците сериозно – заяви майстор Руфъс и ги загледа изпитателно. – Някои казват, че Медната година от чиракуването е най-тежка. Знаете ли защо?

Тримата се спогледаха. Кал не знаеше какъв отговор очаква майсторът.

Майстор Руфъс кимна, видимо доволен от тишината:

– Понеже сте наясно с основите, започваме с мисии. Класовете тук ще се ограничат с математика, естествени науки и няколко нови трика, но истинското обучение е навън, на терен. Започваме още тази седмица с няколко експеримента.

Кал нямаше представа какво да мисли за новата програма, но фактът, че майстор Руфъс ù се радва, бе лош знак. Да излязат от влажните, усойни стаи на Магистериума звучеше забавно, но Кал бе бъркал и преди. По време на едно от „упражненията на терен“ едва не се удави под купчина цепеници. А от всички хора на света тъкмо Джаспър го бе спасил.

– Настанете се – каза майстор Руфъс и излезе от стаите им след обичайното си царско кимване.