Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Алистър бе опитал да открадне Алкахеста от Колегиума!

Главата на Кал се замая. Стисна ръба на масата, за да остане прав. Аарън прелисти страницата. Имаше черно-бяла фотография на ръкавицата в стъклена витрина – вероятно мястото, където бе изложена в Колегиума. Кратка история бе записана встрани до картината. Бе създадена от група, която се наричаше Орден на Безредието. Майстор Джоузеф и Константин Мадън някога бяха участвали в групата, надявайки се да изучат в дълбочина магията на Хаоса и да намерят начин повече магове да докоснат бездната. Когато Константин Мадън се бе отцепил, за да стане Враг на Смъртта, Орденът се бе надявал, че Алкахестът ще може да го спре.

Явно Алкахестът бе попаднал в ръцете на Врага към края на войната. Това бе позволило на последователите му да убият Верити Торес на бойното после, докато Константин Мадън бе отвел други свои привърженици в планината Ла Ринконада за Студеното клане.

Книгата твърдеше, че Орденът на Безредието все още съществува и че изследва обсебени от Хаоса зверове. Никой обаче не бе сигурен кои са лидерите му.

– Маговете ще разберат кой се опитва да го открадне – рече Тамара. – Вече е на по-сигурно място.

– Ако някои от хората на Константин Мадън го докопат, следващия път, когато видя ръкавицата, тя ще е насочена към мен – тежко въздъхна Аарън. – Да видим дали в книгата пише как може да бъде унищожена.

Кал искаше да каже нещо, с което да успокои Аарън, а именно, че не слугите на Врага търсят ръкавицата. Само баща му.

Но преди да се реши, майстор Руфъс слезе по раковинните стълбища на библиотеката. И тримата чираци го загледаха виновно, макар че нямаше от какво да са гузни. Бяха в библиотеката и търсеха информация за магията. Руфъс трябваше да е очарован.

Но не изглеждаше очарован. По-скоро обезпокоен. Той погледна през рамото на Тамара, намръщи се и каза:

– Аарън, Алкахестът е заключен. Асамблеята го е преместила в трезор, изкован от металните магове по време на последната война, под земята, на място, което си посещавал преди и което няма как да бъде достигнато.

– Исках да науча нещо повече за него – каза Аарън.

– Виждам – отвърна майстор Руфъс и скръсти ръце пред гърдите си. – Не съм тук да прекъсвам занятията ти. Искам да говоря с Калъм.

– С мен? – попита Калъм.

– С теб – потвърди майстор Руфъс и се отдалечи на няколко крачки от останалите. Калъм го последва с нежелание.

– Пакостник, чакай тук – промърмори Кал. Не знаеше какво иска да му каже магът, но бе сигурен, че не е нещо хубаво.

– Баща ти е дошъл да те види – обяви майсторът.

– Моля? – Кал не трябваше да се изненадва, но го направи. – Мислех, че на родителите не им се разрешава да идват в Магистериума?

– Да, така е – отговори майстор Руфъс и погледна надолу към Кал, все едно се мъчеше да научи отговора на някакъв въпрос, – но Магистериумът няма навика да отвлича ученици. Допусках, че ще дойдеш по обичайния начин. Алистър ни информира, че не е говорил с теб, преди да напуснеш дома. Каза, че си избягал.

– Той не иска да съм тук – рече Кал. – Настоява да стоя далеч от Магистериума.

– Както знаеш – подхвана Руфъс, – това не е възможно за маг, пресякъл Първата порта. Трябва да довършиш обучението си.

– И аз го искам – рече Кал. – Не желая да се връщам с него. Не се налага, нали?

– Не – отвърна майстор Руфъс, но заради начина, по който изрече думата, не звучеше като окончателно решение. – Както обаче казах, не желаем и да отвличаме деца от родителите им. Мислех, че е свикнал с идеята, че си мой чирак.

– Не е – отвърна Кал.

– Мога да дойда с теб, ако искаш – предложи майстор Руфъс, – докато говориш с него.

– Не желая да говоря с него – изпусна се Кал. С една част от съзнанието си отчаяно искаше да се срещне с баща си, да е сигурен, че е добре, след като преживя ужаса да го види блъснат в стената. Но знаеше, че не може. Щеше да е невъзможно да проведе разговор, в който не се споменават думите „Константин“, „убийство“ и „Алкахест“. Имаше прекалено много тайни, които останалите можеха да чуят.

– Искам да му кажете да си ходи – заяви Кал на учителя си.

Майстор Руфъс остана загледан в него, след което въздъхна.

– Хубаво – отвърна той, – ще направя каквото кажеш.

– Но не искате – рече Кал.

– Алистър бе мой ученик някога – отговори Руфъс. – Имам добро мнение за него въпреки всичко. Надявах се, че обучението ти тук ще смекчи омразата му към маговете и Магистериума.

Кал не знаеше какво да отговори. Не и без да разкрие неща, които не можеше да каже на майстор Руфъс. Затова само поклати глава.