Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Летенето например изчерпва магическата ни енергия – обясни майстор Руфъс.

Аарън вдигна ръка по навик, придобит в старото му училище:

– Но нали контролът над елементали също изчерпва енергията ни?

– Интересен въпрос – кимна майстор Руфъс. – Да, изчерпва енергията, но не за постоянно. Веднъж оковеш ли елементал, вече е по-лесно да го задържиш. Почти всички магове имат един-два елементала на разположение. А училища като Магистериума имат много.

– Какво? – Кал се огледа наоколо, сякаш очакваше някой воден уивърн[3] да изскочи от каменната стена.

– Как смяташ, че чистим униформите ви? – повдигна вежда майстор Руфъс. – Или стаите ви... в този ред на мисли?

Кал не бе разсъждавал върху това преди, но се притесни. Дали някое същество като Уорън не чистеше бельото му? Полазиха го тръпки. Но може би това бе видовизъм.

Може би трябваше да е по-толерантен.

Спомни си как Уорън дъвчеше слепите риби.

А може би не.

Майстор Руфъс продължи по темата.

– Да не забравяме и елементалите, които използваме по време на упражненията, но и като защита. Древни елементали, спящи дълбоко в пещерите в очакване.

– В очакване на какво? – ококори се Кал.

– Да ги призовем за битка.

– В случай че войната започне отново – рече с равен глас Аарън, – ще ги пратите срещу Врага.

Майстор Руфъс кимна.

– Но как ги карате да правят каквото искате? – настоя Кал. – Защо им е да се съгласяват да спят, ако ще ги будят само за битки?

– Приковани са към Магистериума с древна елементалска магия – обясни Руфъс. – Първите магове, основали академията, ги пленили, взели силите им и ги оставили да почиват дълбоко под земята. Стават по наша заповед и под наш контрол.

– С какво това се различава от Врага и неговите обсебени от Хаоса? – попита Тамара. Бе успяла да върже косата си на плитка с химикалката, която сега висеше там.

– Тамара! – скара ù се Аарън. – Това е различно. Обсебените са зли. Е, освен Пакостник – добави бързо той.

– А онези какви са? Добри? – попита Тамара. – Ако са добри, защо са заключени?

– Не са нито добри, нито зли – обясни Руфъс. – Просто невероятно силни. Като гръцките титани. Не ги е грижа за човешките същества. Където и да отидат, носят смърт и разрушения. Не защото искат да ни убиват, а защото не осъзнават или не ги интересува какво правят. Да обвиниш гигантски елементал за унищожението на град е все едно да обвиниш вулкан, че е изригнал.

– Значи трябва да ги контролират за доброто на останалите – вметна Кал. Долови съмнението и подозрението в собствения си глас.

– Един от металните елементали, Аутомотонес, избяга по време на битката между Верити Торес и Врага – каза Руфъс. – Разруши един мост. Колите на него паднаха във водата. Хората се издавиха, преди да го върнат под Магистериума.

– Не го ли наказахте? – Тамара звучеше заинтригувана от историята.

– Все едно да накажеш вулкан, задето е изригнал – сви рамене Руфъс. – Тези същества ни трябват. Те са всичко, което имаме, за да се противопоставим на обсебените, служещи на Константин.

– Може ли да видим един? – попита Кал.

– Моля? – спря се Руфъс с химикалка във въздуха.

– Искам да видя един – дори Кал не бе сигурен защо пита. Нещо го интригуваше относно това същество, което бе нито добро, нито зло. Че не е важно как се държи. Че е сила на природата.

– След няколко седмици почваме мисиите – каза Руфъс. – Ще излезете извън Магистериума, ще пътувате, ще работите по проекти. Като ги завършите, защо не? Не виждам причина да не ви покажа спящ елементал.

Някой потропа на вратата. Когато Руфъс му разреши да влезе, тя се отвори и се показа Раф. Изглеждаше много по-щастлив сега, след като майстор Лемюъл е напуснал Магистериума. Кал обаче се запита дали не го е било страх да се върне на училище след смъртта на Дрю.

– Майстор Рокмапъл ви изпраща това – рече той и подаде сгънат лист хартия на майстор Руфъс.

Майстор Руфъс го прочете, сетне го смачка с една ръка. Листът пламна и стана на пепел.

– Благодаря – отвърна той и кимна на Раф, сякаш това да си изгориш кореспонденцията е най-нормалното нещо на света. – Кажи на майстора, че ще се видим на обяд.

Раф излезе ококорен.

Кал отчаяно искаше да види какво пишеше на листа. Проблемът с ужасната тайна бе, че всеки път, когато нещо подобно се случеше, Кал се притесняваше да не е свързано с него.

Майстор Руфъс обаче дори не погледна към него, когато поднови урока. На следващия ден не се случи нищо. Нито на по-следващия. Кал забрави за притесненията си.