Ан Райс - Полунощ 2

Видя неговото изумление, дори леко объркване. Той кимна бавно и тя почувства добротата му и желанието му да и? повярва.

- Какво мога да направя за вас? - попита Аарън с абсолютно обезоръжаваща прямота.

- Елате вътре - отвърна Роуан. - Да поговорим.

Трийсет

Единайсет часът. Той седеше в тъмното и се взираше в електронния часовник на масата. Как беше възможно да е спал толкова дълго? Нарочно бе дръпнал завесите, за да го събуди светлината. Но някой ги беше дръпнал обратно. А ръкавиците му? Къде са му ръкавиците? Откри ги и ги нахлузи, после стана от леглото.

Куфарчето го нямаше. Беше го скрил под стола.

Наметна халата си и прекоси малкия коридор към всекидневната. Там нямаше никой. Само аромат на вече старо кафе от кухнята и слаб дъх на цигарен дим. Допуши му се.

Куфарчето лежеше празно на масичката за кафе, а папките бяха подредени в две спретнати купчини.

- О, Роуан - изстена той. Аарън никога нямаше да му прости. Роуан бе прочела и за Карън Гарфийлд, и за доктор Лемли, умрели след срещата с нея. Беше прочела и всички слухове, записани с думите на Райън Мейфеър, Беа и останалите, които сигурно бе срещнала на погребението. И още хиляди други неща, за които в момента не се сещаше.

Ами ако сега идеше в спалнята и се окажеше, че дрехите и? ги няма… Не, те така или иначе не бяха тук, бяха в нейната стая.

Стоеше и се чешеше по главата, не знаеше какво да стори първо - да позвъни в стаята и?, да се обади на Аарън, или да полудее. И тогава видя бележката.

Беше точно до двете купчини папки - малко листче от хотелски бележник, изписано с много четлив и уверен почерк.

8:30 сутринта

«Майкъл,

Прочетох досието. Обичам те. Не се тревожи. Отивам да се видя с Аарън, имаме среща в девет. Можеш ли да дойдеш в къщата към три часа? Имам нужда да остана известно време сама там. Ще те чакам към три. Ако не можеш, остави ми съобщение в хотела.

Вещицата от Аендор.»

Вещицата от Аендор. Коя беше тази вещица от Аендор? О, да, жената, при която отишъл Саул, за да призове духовете на своите предци3. Е, добре, както и да е. Явно е успяла да смели безболезнено досието. Умна жена. Мозъчен хирург е все пак. Прочела е досието! На него му бе отнело два дни. Прочела е досието!

Той свали ръкавицата от дясната си ръка и докосна бележката. Мимолетен образ на Роуан, облечена, наведена над бюрото в малката стая до тази. После и образът на някой, който оставя бележника тук преди два дни - униформена камериерка. И още други безсмислени образи, един след друг, без никакво значение. Вдигна ръка и зачака пороят да премине. «Искам да видя Роуан» - каза и докосна отново хартията. Роуан не беше ядосана, но много потайна и… какво? Явно беше намислила нещо.

Да, всъщност усещаше някакво странно, примесено с непокорство вълнение. Да, точно така. Видя я отново, с шокираща яснота, само че на някакво друго място. В следващия миг образът се разми и се изгуби съвсем. Майкъл си сложи ръкавицата.

Седна за момент и като че се отдръпна в себе си. Инстинктивно ненавиждаше силата си и все пак не можеше да забрави това особено вълнение. Помнеше какво му бе казал Аарън миналата нощ.

- Мога да те науча да я използваш, но тя никога няма да стане много прецизна, винаги ще е объркващо.

Боже, как мразеше тази сила. Мразеше дори странното усещане за Роуан, което бе нахлуло в него и не искаше да го напусне; много повече предпочиташе интимните спомени за случилото се в спалнята и за прекрасния и? дълбок и дрезгав глас, когато му говореше тихо, откровено и просто. Предпочиташе да чуе всичко от нейните уста. Вълнение! Обади се на румсървиса.

- Изпратете голяма закуска - яйца «Бенедикт», мюсли, голяма купа, много шунка, препечени филии и пълна кана кафе. Кажете на сервитьора да си отключи. Ще се обличам. Моля, добавете двайсет процента бакшиш за сервитьора към сметката ми и ми изпратете много студена вода.

Отново прочете бележката. Сега Роуан беше с Аарън. Това го изпълваше с опасение. Чак сега разбра колко притеснен бе Лайтнър, когато му даваше да прочете тези материали. А той дори не искаше да го изслуша. Искаше само да чете. Е, не можеше да обвинява Роуан.

И все пак не успяваше да се отърси от странното усещане. Тя не бе разбрала Аарън и той със сигурност не разбираше нея. Смяташе го за наивен. Майкъл поклати глава. А онзи Лашър… Какво ли мислеше Лашър?

Предната нощ, преди да напусне Оук Хевън, Аарън бе казал:

- Беше мъжът. Видях го на светлината на фаровете. Знаех, че е някакъв номер, но нямах избор.