Ан Райс - Полунощ 2

Звучеше тъжен. Сякаш видяното потвърждаваше нещо, в което не бе искал да повярва. Произнесено от неговата уста, името на отдавна мъртвата жена порази Роуан, както когато Ели го бе изрекла през последните си дни: «Стела в ковчега».

Той гледаше към предната част на къщата, тя проследи погледа му и видя високия фронтон на третия етаж с двата еднакви комина, които плуваха сред облаците. В квадратните прозорци се отразяваше сиянието на луната, или пък на звездите. Там, в онази стая бе умрял непознатият мъж, там Анта бе скочила през прозореца, за да се спаси от Карлота. Роуан проследи с очи целия път надолу, покрай верандите от ковано желязо към каменните плочи, на които се бе разцепил черепът на младата жена и меката тъкан на мозъка се бе пръснала, смесена с кръв.

Притисна се по-плътно до Майкъл. Сключи ръце зад гърба му и се облегна на гърдите му.

Гледаше право нагоре към бледото небе и пръснатите по него ярки звезди. И тогава споменът за старата жена се върна, като зъл дух, който не искаше да я остави на мира. Спомни си изражението на лицето на старицата в мига на смъртта и?. Сети се за думите. За лицето на майка си в ковчега.

- Какво има, скъпа? - попита Майкъл. Тя усети как кънти гласът в гърдите му. Притисна лице към ризата му и отново затрепери. Ръцете му я притиснаха още по-силно, почти болезнено. Харесваше и?.

Жабите пееха пронизителните си горски песни, някъде далече изкряска птица. Не беше за вярване, че улиците са толкова близо, че отвъд тези дървета живеят хора, че далечните миниатюрни светлинки, блещукащи през лъскавите листа, са светлините на къщи.

- Обичам те, Майкъл - прошепна Роуан. - Наистина те обичам.

Но все още не можеше да се отърси от присъствието на злото. То като че бе част от небето, от огромното дърво, надвиснало над тях, от блещукащата сред бурените вода. Не, то не беше част от което и да е място. То беше в нея, част от нея. И притиснала глава към гърдите на Майкъл, тя осъзна, че злото не идва само от спомена за старицата, за жестокостта и злобата и?, а от усещането за някакво проклятие. Всички усилия на Ели бяха отишли напразно. Роуан знаеше за това проклятие от години. Може би през целия си живот бе осъзнавала, че я очаква някаква ужасна тъмна тайна, някаква огромна, ненаситна и многопластова тайна, която веднъж отворена, ще се разгръща вечно. Тя щеше да погълне целия свят и пластовете и? постепенно щяха да закрият и последната светлинка на обикновения живот.

Този дълъг ден в благоуханния тропически град на старомодни обноски и ритуали просто бе първият от тези пластове. Дори тайните на старицата бяха само началото.

«Тази огромна мистерия черпеше силата си от същия извор, от който аз самата черпя силата си, и доброто и лошото, които накрая няма да могат да бъдат разделени.»

- Роуан, нека те изведа оттук - каза Майкъл. - Трябваше да си тръгнем по-рано. Аз съм виновен.

- Не, няма значение - прошепна тя. - Тук ми харесва. За мен няма значение къде ще ида, защо да не стоя тук. Толкова е тъмно, спокойно и красиво.

Отново я заля тежката миризма на онова цвете, цветето, което старицата бе нарекла нощен жасмин.

- Усещаш ли го, Майкъл? - Тя погледна към белите водни лилии, които сияеха в тъмното.

- Така ухаят летните нощи в Ню Орлиънс - отвърна той. - Когато се разхождаш сам, свиркаш си и биеш с пръчка по железните огради. - Обожаваше начина, по който гласът му вибрираше в гърдите. - Този аромат усещаш, когато се разхождаш по улиците.

Погледна надолу към нея, опитваше се да различи чертите и? в тъмното.

- Роуан, каквото и да стане, не се отказвай от тази къща. Дори да се наложи да се махнеш от нея и да не я видиш никога вече, дори и да я мразиш. Не се отказвай от нея. Не позволявай да попадне в ръцете на човек, който няма да я обича. Толкова е красива. Тя ще преживее всичко това, също като нас.

Роуан не отговори. Не призна ужасния си страх, че няма да оцелеят, че някак всичко, което и? бе носило утешение, ще бъде изгубено. Спомни си пак лицето на старицата, горе, в стаята, където онзи мъж бе умрял преди толкова много години. Карлота и? каза: «Имаш избор. Можеш да прекъснеш веригата!». Тя се бе опитала посредством своите оръжия - омраза, нетърпимост, студенина. Опитваше се да предложи на Роуан нещо, което тя самата смяташе за чисто и непокварено. А в същата стая лежеше труп на мъж, задушавал се в чергата, докато в стаите долу животът бе продължавал.

- Да вървим, скъпа моя - каза Майкъл. - Да се връщаме в хотела. Настоявам. Нека легнем на голямото меко хотелско легло и да се гушнем.