Ан Райс - Полунощ 2

- Тя е убила Таунсенд - каза Майкъл.

Роуан се обърна и го погледна.

- Сигурен ли си?

- Да, докоснах го. Докоснах костта. Тя го е направила. Увила го е с онази черга. Може да е бил упоен, не знам. Но е умрял в чергата. Прогризал е дупка в нея.

- Господи! - Роуан затвори очи, а въображението и? представяше отвратителни, живи подробности.

- А през цялото време в къщата е имало хора, които не са го чули. Не са знаели, че той умира там горе, а и да са знаели, не са направили нищо.

- Но защо го е убила?!

- Защото ни мрази. Искам да кажа, че мрази Таламаска.

- А защо каза «ни мрази».

- Просто грешка на езика, но явно никак не е случайна. Чувствам се като част от тях. Те донякъде ме поканиха да се присъединя към ордена. Приеха ме в тяхното лоно. Но може би исках да кажа, че е мразела всички външни хора, които са знаели нещо. Все още съществува опасност. Дори за Аарън. Ти ме попита какво печели Таламаска от всичко това. Нищо. И дори може да загуби още един свой член.

- Обясни ми.

- На връщане от погребението, когато е идвал да ме вземе, Аарън видял някакъв мъж на пътя. Завил рязко, колата се преобърнала два пъти и той едва успял да се измъкне, преди тя да се взриви. Бил е призракът. Знам го. И той го знае. Какъвто и да е големият му план, явно Аарън вече е изиграл ролята си в него.

- Ранен ли е?

Майкъл поклати глава.

- Знаел е какво става. Но не е имал шанс да го избегне. Ами ако не е било привидение и блъснел истински човек. Просто не е имал шанс. Бил е с колан. Мисля, че си е ударил доста зле главата.

- Закарали ли са го в болница?

- Да, докторе. Той е добре. Затова се забавих толкова. Аарън не искаше да идвам. Искаше ти да идеш при тях, в къщата извън града, и да прочетеш досието. Но аз все пак дойдох. Знаех, че това привидение няма да ме убие. Още не съм изпълнил ролята си.

- Ролята, предначертана ти от хората във виденията.

- Не. Той има свои цели, различни от техните. Те не са съмишленици. Те са врагове.

- Какво ще стане, ако се опиташ да избягаш в Тибет, например? - попита тя.

- А ти ще дойдеш ли с мен?

- Ако дойда, няма да избягаш от нищо. Но все пак, ако заминеш някъде?

- Не зная. Не съм мислил за това и нямам намерение да мисля. Те искат да се преборя с него, да се преборя с малката схемичка, която разиграва от толкова време. Сигурен съм.

- Те искат да прекъснеш веригата - рече тя. - Старицата ми каза точно това: «Прекъсни веригата». Имаше предвид завещанието, което е тръгнало още от Шарлот, предполагам. Въпреки че тя едва ли говореше точно за нея. Каза, че самата тя се опитала, а аз съм можела да го направя.

- Да, така изглежда. Но трябва да има и още нещо, нещо, свързано с него, с това, че ми се явява от толкова години.

- Добре, чуй ме. Ще прочета досието до последната дума. Но аз също видях това създание. И то не се появява просто така, а влияе на случващото се.

- Кога го видя?

- В нощта, когато е умряла майка ми, в часа на смъртта и?. Опитах се да ти се обадя. Звънях в хотела, но теб те нямаше. Бях много уплашена. Но самото му явяване не е най-важното. Важно е какво стана после. Той успя да развълнува водата около къщата, накара я да се завихри така, че къщата се разклати на пилоните си. Онази нощ нямаше никаква буря в залива Ричардсън или в Сан Франциско, нито земетресение, или каквато и да била естествена причина за това. Има и още нещо. Следващият път той ме докосваше.

- Кога стана това?

- В самолета. Мислех, че сънувам. Но не сънувах. След това бях претрита, сякаш съм била с много надарен мъж.

- Искаш да кажеш, че…?

- Мислех, че спя, но… Виж, важното е, че това същество не е само привидение. То е обвързано с физическия свят по някакъв много особено начин. Опитвам се да разбера как.

- Е, явно подхождаш доста научно. Мога ли да попитам дали неговото докосване събуди у теб нещо повече от научно любопитство?

- Естествено. Беше приятно, защото бях почти заспала. Но когато се събудих, се чувствах като изнасилена. Мразех се.

- Браво, просто прекрасно! - възкликна Майкъл. - Виж, ти имаш силата да го спреш, да не му позволяваш да ти причинява подобно нещо.

- Зная. Вече съм наясно за какво става дума и ще внимавам. Но ако някой ми беше казал вчера, че някакво невидимо същество може да прави секс с мен в самолета за Ню Орлиънс, нямаше да съм по-подготвена, защото нямаше да повярвам. Ние знаем, че той не е искал да ме нарани. И сме почти сигурни, че не е искал да нарани и теб. Не бива да забравяме обаче, че изгаря от желание да нарани онези, които се набъркват в плановете му, като например твоя приятел Аарън.