Ан Райс - Полунощ 2

- Аз знам кой е бил - рече той с въздишка. - Помниш ли Аарън Лайтнър? Той знае всичко за него.

- За какво говориш?

- Тук ли искаш да говорим? - Очите му отново пробягаха по тавана, като радари. - Отвън чака колата на Аарън. Можем да се върнем в хотела или пък да идем някъде в центъра.

Погледът му се зарея с възхита към гипсовите орнаменти около полилея. Като че беше гузен, задето се захласва по тях насред такава ужасна ситуация. Но не биваше да се притеснява от нея.

- Значи това е къщата, нали? - попита тя. - Къщата, за която ми разказа в Калифорния.

Очите му се заковаха на нея.

- Да, това е. - Усмихна се тъжно и поклати глава. - Точно тя е. - Изтръска пепелта в шепата си и тръгна бавно към камината. Тежката му походка, всяко негово движение, бяха страхотно еротични. Тя го гледа как изтърси пепелта в празната камина - невидими прашинки, които вероятно нямаше да направят стария под по-мръсен.

- Какво искаш да кажеш, откъде Лайтнър ще знае за този мъж?

Той като че се почувства неудобно. Изглеждаше ужасно секси и ужасно смутен. Дръпна още веднъж от цигарата и се огледа наоколо, мислеше.

- Лайтнър е член на една организация - каза най-после. Зарови в джоба на ризата си и извади малка картичка. Остави я на масата. - Наричат я орден. Като религиозен орден, само дето не е религиозен. Казва се Таламаска.

- Да не са някакви магьосници-любители?

- Не.

- Защото така каза старицата.

- Е, не са. Вярват в магиите, но не ги практикуват.

- Тя наговори доста лъжи. Каза и доста истини, но кошмарно преплетени с омраза, отрова, злоба и ужасни, ужасни лъжи. - Потрепери. - Ту ми е горещо, ту - студено. И преди съм виждала тази картичка. Той ми даде една в Калифорния. Каза ли ти? С него се срещнахме там.

Майкъл кимна смутено.

- Да, знам, на гроба на Ели.

- Боже, как е възможно? Ти си приятел на Лайтнър, а той знае всичко за онзи мъж на тавана. Майкъл, уморена съм. Имам чувството, че всеки момент ще закрещя и няма да мога да спра. Имам чувството, че ако не ми обясниш… - Тя замълча и се втренчи невиждащо в масата. - Не знам какво говоря.

- Този мъж, Таунсенд - започна Майкъл неспокойно, - е член на същия орден. Дошъл е тук през 1929 година, за да осъществи контакт със семейство Мейфеър.

- Защо?

- Те наблюдават това семейство от триста години, описват историята му. Сигурно ще ти е трудно да разбереш всичко това…

- И по някакво съвпадение този човек е твой приятел?

- Не. Чакай малко. Няма никакво съвпадение. Срещнах го пред тази къща в нощта, когато пристигнах. Аз също съм го виждал в Сан Франциско, помниш ли, когато дойде да ме вземеш от дома ми. И двамата го помислихме за репортер. Никога не бях говорил с него.

- Помня.

- А после той беше тук, пред тази къща. Аз бях пиян, напих се още в самолета. Помня, че ти обещах да не го правя, но все пак се напих. Дойдох тук и видях… видях онзи мъж в градината. Само дето не беше истински. Мислех, че е, но после осъзнах, че не е истински. Виждам го още от дете. Виждах го всеки път, щом минех покрай тази къща. Казвал съм ти за него, помниш ли? Е, просто се опитвам да ти обясня… че той не е реален.

- Зная - рече Роуан. - И аз го видях. - Сякаш я разтърси електричество. - Но продължавай. Ще ти разкажа после.

Но той не продължи. Гледаше я с тревога. Беше притеснен, развълнуван. Беше се облегнал на полицата над камината и се взираше в нея. Светлината от коридора осветяваше едната страна на лицето му. Очите му се стрелнаха по масата, после се върнаха на нея. Роуан виждаше, че той отчаяно се опитва да я защити, и това събуди в душата и? огромна нежност. Знаеше, че се страхува да не я нарани.

- Разкажи ми всичко - настоя тя. - Не разбираш ли, станаха ужасни неща и мога да ги разкажа единствено на теб. Затова ми кажи твоята история, така ще улесниш нещата за мен. Защото аз не знам как да ти обясня появата на онзи мъж. Видях го, след като ти си отиде, на верандата в Тибурон. Видях го в същата минута, в която майка ми е умряла в Ню Орлиънс. А тогава аз не знаех, че тя умира. Не знаех нищо за нея.

Той кимна. Но все още изглеждаше объркан, затруднен.

- Ако на теб не мога да се доверя, на кого? Какво се опитваш да скриеш? Просто ми кажи. Кажи ми защо този Аарън Лайтнър беше така мил с мен днес на погребението, когато теб те нямаше? Искам да знам кой е той и как сте се запознали. Нима нямам право?

- Виж, скъпа, можеш да ми се довериш. Не ми се ядосвай, моля те.

- О, не се притеснявай, трябва ми нещо повече от любовна свада, за да пръсна нечия сънна артерия.