Ан Райс - Полунощ 2

- Роуан, не исках…

- Знам, знам! - прошепна тя. - Но ти си наясно, че аз убих тази старица, нали?

Той поклати глава и и? направи знак да замълчи.

- Знаеш, че бях аз. - Вдигна очи към него. - Ти си единственият, който знае. - И тогава в ума и? се зароди ужасно подозрение. - Разказа ли на Лайтнър онова, което ти споделих? На какво съм способна.

- Не - рече той и поклати глава, молеше за нейното доверие. - Но той знае.

- Какво знае?

Майкъл не отговори. Сви леко рамене и извади още една цигара. Втренчен в една точка, явно замислен, той извади машинално кибрита, без дори да го забелязва, драсна с красив мъжки жест клечката, затвори кутийката и поднесе пламъчето към цигарата.

- Не зная откъде да започна - каза той. - Може би от началото. - Издиша дима, все така подпрял лакът на полицата на камината. - Обичам те. Наистина. Не знам как се случи всичко това. Имам много подозрения, изплашен съм. Но те обичам. Ако това е било предопределено, значи с мен е свършено. Защото не мога да приема, че има предопределени неща. И все пак няма да се откажа от тази любов. Не ми пука какво ще се случи. Чу ли?

Тя кимна.

- Трябва да ми кажеш всичко за онези хора - настоя Роуан. А после добави без думи: «Знаеш ли колко много те обичам и как те желая?».

Обърна се настрани, за да го вижда по-добре. Потърка леко ръце и качи тока на едната си обувка на подпората на стола. Гледаше устните му, извивката на колана, ризата, изпъната на плещите. Не можеше да спре да го желае. Най-добре беше да го направят. О, да, хайде, изяж сладоледа, за да спреш да мислиш за него. И после можеш да ми кажеш всичко, както и аз на теб. За мъжа в самолета. И за въпроса на старицата. Дали е бил по-добър от смъртен мъж?

Лицето му притъмня. Обичаше я. Да. Този мъж, най-прекрасният мъж, когото бе познавала, докосвала и искала. Какво ли щеше да бъде всичко това без него?

- Майкъл, моля те, говори направо.

- Да, добре. Но не ме прекъсвай. Просто слушай.

Той взе един от столовете покрай стената, обърна го с облегалката към нея, възседна го като каубой и скръсти ръце на ръба на облегалката. Секси.

- През последните два дни - започна той - бях в една къща на шейсет мили оттук и четях историята на семейство Мейфеър, написана от онези хора.

- От Таламаска?

Той кимна.

- Нека ти обясня. Преди триста години е живял един мъж на име Петир ван Абел. Баща му бил известен хирург в Лайденския университет в Холандия. Все още съществуват книгите, написани от него. Казвал се е Ян ван Абел.

- Знам кой е, той е анатом.

Майкъл се усмихна и поклати глава.

- И е твой предшественик, скъпа. Ти приличаш на неговия син. Или поне така твърди Аарън. Та след смъртта на Ян ван Абел Петир останал сираче и бил приет в Таламаска. Можел да чете мисли, да вижда призраци. Въобще бил онова, което хората тогава наричали вещица. Таламаска му дала убежище. Той започнал да работи за ордена и част от работата му била да спасява хора, обвинени в магьосничество. А ако те наистина притежавали психични дарби, като твоята и неговата, им помагал да стигнат до метрополията на ордена в Амстердам.

Та този Петир ван Абел заминал за Шотландия, за да се опита да спаси някаква вещица на име Сузан Мейфеър. Пристигнал твърде късно и единственото, което могъл да стори, било да отведе дъщеря и? Дебора от града, където вероятно щели да изгорят и нея. Завел я в Холандия. Но преди това видял същия този мъж, този призрак. Дебора също го видяла и Петир заключил, че тя самата го кара да се появява, което се оказало точно така.

Дебора не останала в ордена. Накрая тя прелъстила Петир и родила от него дете на име Шарлот. Шарлот заминала за Новия свят и точно тя станала основоположница на семейство Мейфеър. След смъртта на Дебора във Франция, където я обвинили в магьосничество, тъмнокосият мъж, призракът, отишъл при Шарлот, която получила и същата тази смарагдова огърлица. Тя върви в комплект с призрака.

Всички Мейфеър са наследници на Шарлот. Във всяко поколение чак до днес поне една жена наследява силите на Сузан и Дебора, които, освен другото, включват и способността да виждат тъмнокосия мъж, призрака. Това са, както ги нарича Таламаска, вещиците Мейфеър.

Тя изсумтя, донякъде от учудване, донякъде от нервно изумление. Изправи се на стола и загледа как се променя изражението му, докато той се опитваше да подреди в главата си дългия разказ. Реши да не го прекъсва.

- Таламаска - продължи той, като подбираше внимателно думите си - е орден на изследователи и историци. Те са документирали стотици свидетелства за появи на тъмнокосия мъж около тази къща. Преди триста години в Сан Доминго Петир ван Абел отишъл да поговори с дъщеря си Шарлот, но духът го подлудил и накрая го убил.