Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Убийците не спазват традициите. Те са лишени от чувства. За убийците няма празници или почивни дни.

Залавянето на убийците беше нейният занаят, ето защо, вместо да прекара коледната утрин в дома си, лейтенант Ив Далас зъзнеше в мрака, предшестващ зазоряването, докато пръскаше с безцветен спрей кожените ръкавици, които Рурк й беше подарил за празника.

Диспечерът й се бе обадил преди малко, а нямаше и шест часа, откакто беше приключила разследване, което беше изчерпало цялата й енергия. Първата й Коледа със съпруга й не започваше особено приятно.

Ала за съдията Харолд Уейнгър събитията се бяха развили още по-неприятно.

Трупът му беше открит в центъра на ледената пързалка в Рокфелер Сентър. Мъртвецът бе положен по гръб, така че изцъклените му очи да се взират в огромната елха, символ на добра воля към жителите на Ню Йорк.

Беше гол и тялото вече бе посиняло. Буйната побеляла коса, с която съдията се гордееше, беше остригана като че с тъпа ножица. Макар лицето му да бе покрито със синини и рани, Ив веднага го позна.

През десетте години, откакто работеше в полицията, често беше присъствала на съдебни дела, председателствани от него. Смяташе го за солиден и уравновесен човек, който познаваше всички тънкости на закона и обичаше професията си.

Приведе се, за да разгледа по-добре думите, които бяха изписани с нагорещен метал върху гърдите на мъртвеца.

„Не съди, за да не те съдят.“

Надяваше се надписът да е бил направен, след като човекът вече е бил мъртъв, но се съмняваше в състрадателността на убиеца.

Съдията Уейнгър беше зверски пребит, пръстите и на двете му ръце бяха счупени. Дълбоките рани на китките и глезените му подсказваха, че е бил завързан. Но смъртта му не беше причинена нито от побоя, нито от изгарянията.

Въжето, с което го бяха обесили, се врязваше в шията му. Ив разбра, че смъртта на съдията е била особено мъчителна. Очевидно вратните му прешлени не бяха счупени, а спуканите кръвоносни съдове в очите и по лицето му свидетелстваха за бавно задушаване.

— Искал е да останеш жив колкото е възможно по-дълго — промълви тя. — Искал е да чувстваш всичко, което ти е причинявал.

Отпусна се на колене и прочете бележката, която плющеше под ледения зимен вятър. Парчето хартия беше поставено върху чатала на мъртвеца като странна набедрена препаска. Имената бяха грижливо изписани с печатни букви.

„Съдия Харолд Уейнгър

Прокурор Стефани Ринг

Служебен защитник Карл Нийсан

Джъстин Полинска

Доктор Шарлот Майра

Лейтенант Ив Далас“

— Запазил си ме „за десерт“, а, Дейв? — промърмори младата жена.

Стилът на престъпника й беше познат. Този човек се наслаждаваше, когато причиняваше болка на жертвите си, след което ги убиваше по особено мъчителен начин. Дейвид Палмър обичаше работата си — своите „експерименти“, както се бе изразил, когато преди три години Ив най-сетне успя да го залови.

До този момент беше успял да ликвидира осем души, а полицията разполагаше с обемисто досие, в което бяха описани „подвизите“ му. Уейнгър му беше дал доживотна присъда, която Палмър излежаваше в затвор със строг режим за престъпници с умствени увреждания.

— Избягал си, нали, Дейв? — едва чуто изрече Ив. — Познавам методите ти. Изтезания, унижения, изгаряния… Накрая изхвърляш тялото на място, посещавано от много хора. Имаме работа със самия Палмър, не с негов подражател. Вдигнете трупа — добави тя и бавно се изправи. Беше смазана от умора.

По всичко изглеждаше, че последните дни на 2058 година няма да бъдат празнични за нея.

Щом седна в колата си, Ив включи отоплителната система, свали ръкавиците си и уморено потърка челото си. Трябваше да докладва за случилото се, но реши да изпрати рапорта от домашния си компютър. За нищо на света нямаше да прекара първия ден на Коледа в полицейското управление.

Свърза се по видеотелефона с диспечера и нареди всички от списъка, открит върху трупа, незабавно да бъдат уведомени за опасността, а домовете им да бъдат охранявани от униформени полицаи.

Без да спира автомобила, тя включи компютъра:

— Искам информация за Дейвид Палмър, намиращ се в затвора „Рексал“ за престъпници с умствени увреждания.

Работя… Дейвид Палмър, излежаващ осем последователни доживотни присъди в „Рексал“, намиращ се на космическа станция, на 19 декември е избягал по време на транспортирането му до затворническата лечебница. В момента се издирва.