Нора Робъртс: Полунощ в смъртта

Стремежът на Ив беше да добие контрол, да стане част от системата, която я бе отритнала в детството й.

Беше избрала да служи на закона, а Рурк (поне доскоро) — да го заобикаля.

Сега, по-малко от година, след като едно убийство беше сложило начало на връзката им, двамата бяха екип — мислеха и действаха по един и същ начин. Ив често си казваше, че никога не ще разбере как са го постигнали.

Паркира колата си пред входната врата, изкачи се по стъпалата и влезе във фоайето, където разкошната обстановка свидетелстваше за огромното богатство и отличния вкус на господаря на този дом. Старинните килими бяха грижливо поддържани, кристалните полилеи блестяха като многоцветни дъги, върху масичките бяха подредени произведения на изкуството, за които би копнял всеки уредник на музей.

Свали якето си и понечи да го преметне на парапета, ала стисна зъби и прилежно го закачи. В момента между нея и Съмърсет — най-доверения човек на Рурк — съществуваше временно примирие. Беше решила да не се заяжда с него по време на коледните празници.

Все някак щеше да издържи, само и само да натрие носа на надутия иконом, който напоследък се преструваше на божа кравичка.

Изпита известно удовлетворение, когато той не се появи безшумно като призрак, за да я упрекне за нещо, както имаше обичай. Поклати глава и влезе в дневната.

Рурк седеше до камината и четеше сборника с поеми на Йейтс, който тя му беше поднесла за Коледа. Това беше единственият подарък, който изглеждаше подходящ за човека, който не само имаше всичко, но и притежаваше повечето от предприятията, където се произвеждаха всички възможни стоки.

Той вдигна поглед и й усмихна. Както винаги сърцето й подскочи и затуптя по-бързо. Само един поглед, една усмивка, а краката й се подкосиха и беше готова да се хвърли в обятията му. Изглеждаше като излязъл от картина. Както обикновено беше облечен в черно, което подчертаваше стройното му, мускулесто тяло, и се бе настанил в кресло, вероятно изработено преди двеста години.

Изваяните му черти напомняха на лицето на бог, криещ порочните си помисли, сините му очи — свидетелство за ирландското му потекло — блестяха като сапфири, а устните му бяха в състояние да сломят съпротивата на всяка жена. Гарвановочерната му коса падаше почти до раменете му. Цялото му същество излъчваше могъщество, което го правеше още по-сексапилен и привлекателен.

Той затвори книгата, остави я на масичката и протегна ръка на съпругата си.

— Извинявай, че ми се наложи да изляза. — Ив се приближи до него и преплете пръсти с неговите. — Най-неприятното е, че трябва да поработя в кабинета си още няколко часа.

— Имаш ли минутка свободно време?

— Да, но не повече. — Тя му позволи да я притегли на коленете си, отпусна глава на гърдите му, затвори очи и се отпусна за миг, наслаждавайки се на прегръдката му. — Едва ли си предполагал, че ще прекараш празника по този начин.

— Така ми се пада, задето се ожених за полицайка — шеговито изрече той, нарочно използвайки напевния ирландски акцент. — И задето съм влюбен в нея — добави и нежно целуна съпругата си.

— Дано да не започнеш да съжаляваш.

— Никога няма да съжалявам. — Той прокара пръсти през късо подстриганата й кестенява коса. — Желая точно теб, Ив — жената, готова на всичко, за да защити невинните жертви. Жената, която знае колко ще се зарадвам на томчето с поеми на Йейтс.

— Май повече ме бива в полицейската работа, отколкото да избирам подаръци. Иначе щях да ти купя още нещо.

Тя погледна към камарата от пакети под елхата, които беше разопаковала повече от час. Неволно потръпна, а Рурк се засмя:

— Знаеш ли, лейтенант, изпитвам двойно по-голямо удоволствие да ти поднасям подаръци заради неудобството, което изпитваш.

— Дано да престанеш поне известно време.

— Надявай се — промърмори Рурк и с болка си помисли, че Ив не беше свикнала да бъде глезена. Като дете не бе получавала нищо, освен болки и страдания. — Реши ли как да използваш последния подарък?

Най-накрая й беше поднесъл празна кутия и искреното й смайване го бе развеселило. Сърцето му се стопли от широката усмивка на Ив, грейнала на лицето й, когато й съобщи, че кутията символизира един ден, който може да запълни с каквото пожелае. Ще я заведе където поиска, дори да е на друга планета, и ще изпълни всяка нейна прищявка.

Целият свят беше на нейно разположение.

— Не разполагах с достатъчно време да обмисля предложението ти. Подаръкът е прекалено драгоценен, за да го пропилея.