Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Разследването на едно убийство изисква време и търпение, специални умения и къртовска, понякога досадна работа. Лейтенант Ив Далас беше търпелива, опитна и неуморна.

През десетте години работа в полицията беше разбрала, че за да отнемеш човешки живот не е необходимо да притежаваш тези качества и да кроиш сложни планове. Убийците действаха импулсивно или в пристъп на гняв, защото изпитваха удоволствие или пък защото бяха прекалено глупави да осъзнаят последствията от стореното. Ив мислеше, че именно слабоумието е накарало някой си Джон Хенри Бонинг да хвърли от прозореца на дванайсети етаж на сградата на авеню Д приятеля си Чарлс Майкъл Ренеки.

Когато влезе при Бонинг в помещението за разпити, тя знаеше, че за по-малко от двайсет минути ще го накара да направи пълни самопризнания. Изчисли, че след това ще й бъдат необходими още петнайсет, за да подготви документите за изпращането му в ареста, както и рапорта си. Може би щеше да успее навреме да се прибере у дома.

— Хайде, Бонър — подкани го тя с отегчения глас на дългогодишно ченге, което разговаря с дългогодишен „клиент“ на полицията. Чувстваше се уверена, защото плуваше в познати води. — За твое добро е. Ако направиш самопризнание, ще кажем, че си извършил убийството при самоотбрана и в състояние на умопомрачение. Обещавам ти, че бързо ще приключим с формалностите и ще можеш да вечеряш в ареста — чух, че тази вечер в менюто били включени великолепни спагети.

— И с пръст не съм го докосвал. — Бонинг стисна плътните си устни и забарабани по масата с дългите си, дебели пръсти. — Оня тъпак скочи сам.

Ив въздъхна и приседна до металната масичка. Не искаше Бонинг да си спомни за правото си на адвокат, което щеше да я забави излишно. В момента най-важното беше да се държи приятелски с него и да му внушава, че трябва да направи самопризнание.

Това беше единственият начин да приключи по-бързо с безсмисления разпит.

Забелязала бе, че дребните риби в наркобизнеса не се отличават с остър ум, ала знаеше, че рано или късно задържаният ще поиска адвокат. Престъпниците неизменно се опитваха да избегнат ударите на закона, започваше се игра на котка и мишка, която съществуваше откакто съществуваха убийствата. Годината беше 2058, ала нарушителите на закона действаха по стереотип, който не се беше променил през вековете.

— Да речем, че действително е скочил през прозореца. Но защо го е сторил, Бонър?

Едрият мъжага сбърчи ниското си чело и потъна в размисъл. След малко изрече:

— Може би е бил откачен, а?

— Логично предположение, приятел, но с този отговор не се класираш за втория кръг от състезанието „Забаламосай ченгетата“.

Той озадачено я гледа около трийсет секунди, сетне устните му се разтегнаха в усмивка.

— Смешно. Много смешно, Далас.

— Благодаря за комплимента. Намислила съм да започна допълнителна работа като комедийна актриса. Но засега още съм в полицията, затова предлагам да се върнем към предишната тема. И така вие двамата сте приготвяли някакъв наркотик в портативната ви лаборатория на авеню Д. Ненадейно Ренеки, който е пълна откачалка, го прихваща нещо. Става и се хвърля през прозореца направо през стъклото без дори да го отвори, отскача от покрива на някакво такси, изплашва до смърт двама туристи от Топека, след което се строполява с разбит череп на земята.

— Да, бе, отскочи — промърмори Бонинг и се постара да си придаде изненадано изражение. — Просто да не повярваш.

Ив не възнамеряваше да го обвинява в най-тежкото престъпление, защото беше сигурна, че служебният адвокат ще успее да убеди съда, че клиентът му е извършил непредумишлено убийство, фактът, че някакъв дребен пласьор на наркотици е очистил колегата си едва ли би накарал Темида да повдигне превръзката, закриваща очите й и да се усмихне в очакване да се позабавлява. Бонър щеше да получи по-тежка присъда заради притежаването на дрога, отколкото за убийството. Дори да го осъдеха по двете обвинения, щеше да прекара в затвора максимум три години.

Тя скръсти ръце върху масата, приведе се и попита:

— Бонър, изглеждам ли глупава?

Исполинът присви очи и преценяващо я огледа — очевидно не беше разбрал намека й. Младата жена пред него имаше големи кехлибарени очи, ала погледът й беше суров. Устните й бяха изящни, но тя не се усмихваше.