Нора Робъртс: Отмъщение в смъртта

— Изглеждаш като ченге — отсече той.

— Умник! Не се опитвай да ме хързулнеш. Ще ти кажа точно какво се е случило: с твоя съдружник сте се скарали, побеснял си от гняв и си прекратил личните и професионалните си отношения с този тъпак, като си го хвърлил през прозореца. — Вдигна ръка да не я прекъсва и продължи: — Не се опитвай да отричаш. Скандалът помежду ви е избухнал заради пари или заради някоя жена. Разгорещили сте се, той навярно е посегнал да те удари. Трябвало е да се защитиш, нали?

— Човек трябва да се защитава — съгласи се мъжагата — беше ясно, че версията на Ив му допада. — Обаче не сме се скарали. Той просто се опита да полети.

— Тогава защо устната ти е разкървавена и имаш синина под окото? Ами кокалчетата на пръстите ти? Целите са изранени.

Бонинг широко се усмихна.

— Ступах се с един тип в някакъв бар.

— Кога? В кой бар?

— Да пукна, ако си спомням.

— Гледай да си спомниш. Защото съм сигурна, че кръвта по ръцете ти не е само твоя. Когато от лабораторията потвърдят подозренията ми, ще се боря да получиш доживотна присъда без право на обжалване.

Той запримигва, сякаш се опитваше да възприеме новата информация. След няколко секунди промърмори:

— Не ме будалкай, Далас. Никой няма да повярва, че предварително съм намислил да очистя стария глупак.

Без да откъсне очи от лицето му, Ив извади комуникатора си и заяви:

— Давам ти последна възможност да облекчиш положението си. След това ще се обадя на сътрудничката ми да вземе резултатите от лабораторията и ще те арестувам за предумишлено убийство.

— Не беше убийство — запротестира той. Не можеше да проумее дали лейтенантът блъфира. „Проклетите й очи не издават мислите й“ — каза си и навлажни с език устните си. Внезапно му хрумна идея и той въодушевено извика: — Беше нещастен случай! — Ив безмълвно поклати глава. — Да пукна, ако не беше така. С Бонър се майтапехме и той… взе, че се спъна и падна от прозореца.

— За глупачка ли ме вземаш? — Ив включи комуникатора си и поиска да я свържат с полицай Пийбоди.

След няколко секунди на монитора се появи сериозното лице на сътрудничката й.

— Кажете, лейтенант.

— Незабавно ми изпрати резултатите от кръвната проба на Бонинг… и предупреди прокурора, че става въпрос за предумишлено убийство.

— Хей, задръж топката! — възкликна Бонинг и избърса устните си с опакото на дланта си. За миг се поколеба, казваше си, че Далас блъфира. Но тя се славеше като ченге, което е вкарало в затвора много по-едри риби от него.

— Времето за размисъл изтече, Бонър. Проигра шанса си. Пийбоди…

— Права беше — той се нахвърли върху мен. Направо беше откачил. Ще те открехна какво се случи — няма лъжа, няма измама. Искам да дам показания.

— Пийбоди, резултатите от лабораторията вече не са ми необходими. Уведоми прокурора, че господин Бонинг ще ни открехне какво се е случило.

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди едва сдържаше усмивката си.

Ив прибра комуникатора в джоба си, облегна се на масата и мило се усмихна.

— Хайде, Бонър, говори.

След по-малко от час тя влезе в малката си канцелария в полицейския участък. Случайният наблюдател веднага би познал, че тя е ченге не само по оръжието й, прибрано в кобура, по износените й ботуши и избелелите й джинси. Най-силно впечатление правеше орловият й поглед, от който не убягваше почти нищо. В очите й с цвета на уиски никога не се четеше страх. Лицето й беше слабо, с изпъкнали скули, но мъжките погледи неизменно се насочваха към сочните й устни и трапчинката на брадичката й.

За разлика от друг път днес Ив не бързаше. Беше доволна от начина, по който беше изтръгнала самопризнанието на Бонинг. Прокара пръсти през късата си кестенява коса и седна пред компютъра.

Предстоеше й само да напише рапорта си и да изпрати копия, където беше необходимо, сетне работата й за деня щеше да бъде приключена. Машинално се обърна и погледна през мръсното прозорче. Както обикновено в този час имаше задръстване на въздушното движение. Пилотите на аеробусите натискаха клаксоните, разнасяше се монотонното бръмчене на контролиращия хеликоптер. Ала какофонията не дразнеше Ив. Всички жители на Ню Йорк бяха свикнали с невъобразимия шум.

Нареди на компютъра да се включи и отчаяно изпъшка, когато екранът на монитора остана тъмен.

— По дяволите, не започвай с номерата си! Включи се, мръсник такъв!

— Трябва да въведете цифровата парола — обади се Пийбоди, която току-що беше влязла.