Нора Робъртс: Отмъщение в смъртта

— Защо го уби?

— Защото това беше мисията на живота ми.

— Значи Бог те е уведомил, че си роден, за да убиваш. — Ив отново натисна бутона за проследяването и се опита да прикрие разочарованието си, когато видя същия надпис. — И как ти го съобщи? Може би се е свързал с теб по видеотелефона или ти е изпратил факс. Или пък сте се срещнали в някой бар.

— Няма да ти позволя да ми се подиграваш! — Гласът стана по-напрегнат и хриплив. — Въобразяваш си, че след като си жена и работиш в полицията, останалите хора са парии. Не ще тържествуваш още дълго, лейтенант. Обаждам се, за да те предупредя, че взимам нещата в свои ръце. Жената е пазителка на домашното огнище, а мъжът е създаден да я пази и защитава, да отмъщава.

— Вероятно и това си чул от устата на Бог, което доказва, че Той е мъж. Забелязала съм, че хората от „силния“ пол страдат от мания за величие.

— Ще те накарам да трепериш пред Него, пред мен!

— Сигурно. — Надявайки се, че той я вижда добре, Ив вдигна ръка и заоглежда ноктите си. — Вече цялата треперя.

— Мисията ми е свещена, защото се подчинявам на Всевишния, лейтенант. В Соломоновите притчи е казано: „Човек, виновен за проливане на човешка кръв, ще бяга до гроб и никой не трябва да му помогне.“ Онзи, когото убих, вече няма да бъде беглец… и никой не му помогна.

— Но щом си пролял неговата кръв, какъв си тогава?

— Бич Божи. Имаш двайсет и четири часа да докажеш способностите си. Дано не ме разочароваш.

— Няма, мръснико — промърмори Ив, когато връзката се прекъсна. — Какво откри, Пийбоди?

— Нищо. Беше блокирал всички устройства за проследяване на сигнала. Дори не разбрах дали се е обаждал от Земята или от някоя планета.

— Бъди спокойна, тук е! — гневно възкликна Ив. — Навярно ще ме следи отблизо.

— Може би е откачен.

— Съмнявам се. По-скоро мисля, че е религиозен фанатик. Компютър, искам информация за всички жилищни и обществени сгради в Ню Йорк, чието название включва думата „лукс“ и които са с изглед към Ийст или към Хъдзън. — Тя нервно изщрака с пръсти и добави: — Мразя гатанките.

— Аз пък ги обичам. — Пийбоди замислено смръщи чело и се приведе към монитора, на който започнаха да се изписват различни названия.

Внезапно Ив подскочи и нареди:

— Искам изображение на Лакшъри Тауърс 1 1 Luxury Towers — в буквален превод от английски означава „Кула на лукса“. — Б.пр. .

След секунди на екрана се появи небостъргач, който напомняте сребърно копие, устремено в небето. Беше построен на река Хъдзън и водната повърхност искреше под слънчевите лъчи. Откъм западната му страна се спускаше водопад, който беше дело на човешка ръка.

— Открих го!

— Не вярвам да бъде толкова лесно — възрази Пийбоди.

— Напротив, точно такава е била целта му; няма причина да се крие, тъй като жертвата му вече е мъртва. Този човек иска да ни разиграва и да се изфука, затова ни подхвърли примамка. Компютър, искам името на собственика на апартамента, намиращ се на последния етаж на сградата.

РАБОТИ… АПАРТАМЕНТЪТ Е СОБСТВЕНОСТ НА АГЕНЦИЯ „БРЕНЪН“ И В НЕГО ПОНЯКОГА ОТСЯДА ТОМАС БРЕНЪН ОТ ДЪБЛИН, ИРЛАНДИЯ. БРЕНЪН Е НА ЧЕТИРИЙСЕТ И ДВЕ, ЖЕНЕН, С ТРИ ДЕЦА. ПРЕЗИДЕНТ И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА „БРЕНЪН ГРУП“ — АГЕНЦИЯ ЗА ШОУ ПРОГРАМИ.

— Да проверим какво се е случило, Пийбоди. От колата ще уведомим диспечера.

— Да поискаме ли подкрепления?

— Първо ще огледаме терена. — Ив пристегна кобура с оръжието си и облече якето си.

Предчувствията й за задръствания в уличното и във въздушното движение напълно се оправдаха. Превозните средства пълзяха по мокрите улици и кръжаха в небето като пчели, които не могат да открият кошера си. Собствениците на подвижни щандове за храна се бяха скрили под огромни чадъри, защото нямаха никакви клиенти. От скарите им се издигаше миризлив дим, който караше очите на минувачите да се насълзяват.

— Поискай от централата телефонния номер на Бренън, Пийбоди. Ако са ни измамили и човекът е жив, не искам да нахълтвам в жилището му без предупреждение.

— Слушам. — Сътрудничката й извади видеотелефона си.

Ив започна да се изнервя. Включи сирената, но без резултат. Автомобилите останаха притиснати като любовници.

— Позвъних в апартамента, но никой не се обади. На телефонния секретар има съобщение, че днес Бренън заминава и ще отсъства от Ню Йорк две седмици.

— Да се надяваме, че вече е в някоя дъблинска кръчма — промърмори Ив и огледа колоната от коли. — Няма как, налага се да го направя…