Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Палмър доволно се усмихна и кимна:

— Наистина беше забележителна. Отначало се дърпаше с надеждата да се освободи от белезниците, ала когато разбра, че няма полза, престана да се съпротивлява. Страхът й нарастваше. Уредите отчетоха ускоряване на пулса й и повишаване на кръвното й налягане, както и други важни физически и емоционални признаци. Имам отлична апаратура.

— Да видях я. Свръхмодерна е.

— Работата ми е от огромна важност за човечеството. — Очите на психопата потъмняха и погледът му се разфокусира, докато той описваше безумните си експерименти. — Ако проучите информацията за Мишел, ще видите, че тя успява да изолира чувството за страх, да го използва, за да оцелее. Отначало се владееше, опитваше се да ме увещава. Обещаваше ми какво ли не, преструваше се на възхитена от изследванията ми и дори предложи да ми помогне. Признавам, че беше изключително умна. Когато разбра, че това няма да й помогне, започна да ме проклина и адреналинът й се повиши. Тогава приложих нов външен стимулант.

— Счупил е краката й — тихо поясни Ив, защото знаеше, че Рурк също гледа видеозаписа. — После ръцете й. Апаратурата му действително беше свръхмодерна. Чрез електродите, прикрепени към различни части на тялото, или вкарани в отвори, изпращаше различни по сила електрошокове. Изтезавал Мишел в продължение на три дни, докато я пречупил. Накрая го молела да сложи край на живота й. Обесил я, използвайки въжета с прикачени към тях тежести, които гарантират постепенно задушаване. Девойката беше едва на деветнайсет.

Рурк стисна раменете й.

— Щом си го спряла веднъж, бъди сигурна, че отново ще успееш.

— Ще направя невъзможното, за да го заловя. — Ив отмести поглед от екрана, когато дочу стъпки по коридора. Едва успя да нареди на компютъра да съхрани данните и да се изключи, когато Надин Фарст влезе в кабинета.

„Само това ми липсваше — помисли си. — Посещение на една от най-известните репортерки на Канал 75!“ Бяха приятелки, но точно сега не желаеше присъствието на любопитната журналистка.

— Много си подранила с празничната визита, Надин.

— Тази сутрин получих подарък. — Репортерката остави на бюрото някакъв диск.

Ив го погледна, сетне се втренчи в Надин. Лицето на журналистката беше бледо и изопнато от тревога. За пръв път не беше гримирана, нямаше и идеална прическа. Всъщност не изглеждаше разтревожена, а изплашена до смърт, помисли си Ив.

— Какво се е случило?

— Получих послание от Дейвид Палмър.

Ив с нежелание се изправи.

— Бъди по-конкретна.

— Очевидно знае каква е професията ми, както и че с теб сме приятелки. Изпратил ми е ето това. — Тя погледна към диска и едва се въздържа да не потръпне. — Надявал се да направя специално предаване за него и за експериментите му и да ти покажа материала, записан на този диск. Ще ми налееш ли някакво питие? По-силно, ако обичаш.

Рурк заобиколи бюрото и я накара да седне. Взе ръцете й в своите и прошепна:

— Премръзнала си.

— Кръвта ми е вледенена от мига, когато видях какво е записано на диска.

— Ще ти налея чаша бренди.

Надин кимна, сви юмруци и погледна към Ив.

— Заснети са двама души. Единият е съдията Уейнгър или по-точно онова, което е останало от него. Не успях да позная жената. Палмър вече е започнал да я… обработва.

— Заповядай. — Рурк й подаде чашата. — Изпий го и ще се поуспокоиш.

— Дано. — Тя отпи голяма глътка и след миг в стомаха й се разля гореща вълна. — Далас, виждала съм какви ли не ужасии, правила съм репортажи за тях. Ала никога не съм се сблъсквала с толкова чудовищно престъпление. Недоумявам как издържаш, след като ежедневно си имаш работа с подобни гледки.

— Почти всеки ден — поправи я Ив и взе диска. — Ако искаш, не го гледай повторно.

Надин отново отпи от брендито, тежко въздъхна и едва чуто промълви:

— Ще гледам…

Ив разгледа диска. Беше от онези, които можеш да купиш във всеки магазин, следователно нямаше надежда убиецът да бъде проследен. Постави го в компютъра и нареди да бъде копиран. Младежкото лице на Дейвид Палмър се появи на стенния монитор.

— Госпожице Фарст… всъщност мога ли да те наричам Надин? Струва ми се много по-интимно. Преди всичко държа да те уведомя, че отдавам изключително значение на експериментите си. Между другото, възхитен съм от твоя професионализъм, поради което реших именно ти да запознаеш телевизионните зрители с моята история. Вярваш в онова, което правиш, нали, Надин?