Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Да, за да бъде близо до набелязаните от него жертви. Едва ли би потърсил убежище в предградията, още по-малко в съседно градче. Дейв е градска птица и познава Ню Йорк като петте си пръста. Настанил се е в частна сграда. Но как е успял?

— Може би принадлежи на негови приятели — предположи Рурк. — Или пък на семейството му.

— Палмър нямаше близки приятели. Той е като вълк единак. Родителите му напуснаха града след процеса срещу него, възползвайки се от предимствата, които им даваше законът за защита на останалите живи роднини.

— Следователно досиетата им са засекретени — подметна Рурк.

Ив долови насмешка в тона му и намръщено го изгледа. В душата й се бореха противоречиви чувства. Можеше да получи разрешение за обиск на дома на престъпника, но щяха да изминат поне два дни, докато се задейства бюрократичната машина. Другата възможност беше да повери на съпруга си разрешаването на проблема и след няколко минути да има всичко необходимо.

Виковете на Стефани Ринг още отекваха в съзнанието й.

— Ще се наложи да използваш нерегистрирания компютър. Предполагам, че файловете на семейство Паркър са автоматично блокирани от компютърната охрана.

— Няма да ми отнеме много време.

— Ще продължа да работя върху това. — Тя посочи към екрана. — Възможно е престъпникът да е направил някаква грешка, която ще ми помогне да определя местонахождението му.

— Добре, скъпа. — Той се приближи до нея, обгърна с длани лицето й и страстно я целуна. Усети как напрегнатото й тяло се поотпусна.

— Не бой се, Рурк. Мога да се справя.

— Знам. А сега ме прегърни. Мисля, че няколко секунди забавяне няма да бъдат фатални.

— Имаш право. — Ив се притисна към него, усети мускулестото му тяло, топлината му. Прегърна го още по-силно и прошепна: — Каква полза, че успях да го заловя и да го изпратя в затвора? Излиза, че дори да си вършиш добре работата, обществото не е в безопасност.

Рурк мълчаливо отвърна на прегръдката й.

— Дейв иска да ми покаже, че отново може да убива. Ще ме „преведе“ през всички етапи на експериментите си, както правеше и преди. Но този път ще ме направи свидетел на изтезанията. Сякаш ми казва: „Виж колко съм умен, Далас“.

— След като проумяваш подбудите му и умееш да четеш мислите му, ще успееш да го заловиш и сега.

— Дано. — Тя се отдръпна. — Само открий родителите му. Ще ги накарам да си кажат всичко.

Рурк докосна трапчинката на брадичката й.

— Нали ще ми разрешиш да те наблюдавам? Толкова стимулиращо е да гледам как надхитряваш свидетелите.

Ив се засмя, а той отиде в помещението, в което достъпът на външни лица беше забранен, и се зае със задачата да надхитри компютърната охрана и да проникне в засекретените досиета.

Тя едва беше прегледала част от видеозаписа, когато съпругът й се появи с победоносна усмивка.

— Бързо се справи. Толкова ли беше лесно?

— Да. — Той й подаде диска с информацията. — Фасулска работа. Томас и Хелън Палмър сега се наричат Смит — което показва колко бедно е въображението на държавните чиновници — и живеят в градчето Лийсбъро в Пенсилвания.

— В Пенсилвания ли? — Тя погледна към видеотелефона си, сетне към Рурк. — До там се стига бързо, ако разполагаш с подходящо превозно средство.

Той вдигна вежда:

— За какво намекваш, лейтенант?

— Мини реактивният ти самолет може да ни отведе в Пенсилвания за по-малко от час.

— Тогава да тръгваме.

Ако Ив не изпитваше страх от височината, полетът на юг щеше да й достави удоволствие. Тя нервно потропваше с крак, докато съпругът й пилотираше над островърхи планини, които биха изглеждали красиви на по-спокойни пътници.

За нея това бяха обикновени скали, а полетата между тях — пространства, покрити с черна пръст.

— Ще ти призная нещо, което втори път няма да чуеш от мен… — започна тя. — Правя компромис, защото е Коледа.

— Приготви се за приземяване — предупреди я Рурк, докато се спускаха към частното летище. — Какво искаше да ми кажеш?

— Че може би твоите „играчки“ не са само глупава приумица на богат човек. Понякога дори са полезни.

— Скъпа, трогнат съм от признанието ти.

Щом слязоха от самолета, видяха, че автомобилът вече ги очаква. Ив го разгледа и си помисли, че Рурк притежава само необикновени превозни средства. Колата приличаше на торпедо, същевременно беше с изключително елегантен дизайн и навярно развиваше висока скорост.

— Аз ще шофирам. — Тя протегна ръка за ключа, който му беше дал служителят. — Ще действаш като навигатор.