Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Наследил е очите на майка си — прошепна Ив. — Сини, излъчващи невинност. Навярно Хелън носи контактни лещи, защото не би могла ден след ден да застава пред огледалото и да вижда очите на хладнокръвния убиец. — Въздъхна, сви рамене и едва чуто добави: — Но Дейвид не го вълнуват подобни чувства.

Не й оставаше друго, освен да чака. На следващия ден щеше да постъпи нова информация за анализ, ала сега беше обречена на принудително бездействие.

Влезе в спалнята с намерението да подремне. Празникът още не беше свършил, все още можеше да прекара щастливи часове със съпруга си, да се почувства като всяка жена, посрещаща Коледа със семейството си.

Лъхна я силният аромат на бор и тя поклати глава. Рурк се бе постарал да спази всички традиции. Един бог знае колко беше платил за истинските елхи, които бе наредил да поставят почти във всяка стая. Отгоре на всичко беше настоял сами да украсят дръвчето в спалнята.

Семейният живот му допадаше. С известно учудване Ив осъзна, че харесва и на нея. Може би и двамата не спадаха към хората, които обичат да прекарват вечерите около кухненската маса, но домашният уют им допадаше.

Ив нареди на лампичките да се включат и докато гледаше как весело примигват, устните й се извиха в усмивка.

Пристъпи към канапето и свали кобура си, после приседна на страничната облегалка, за да събуе тежките си обувки.

— Браво — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на прага. — Надявах се да постъпиш разумно и да си починеш. Трябва да проведа няколко разговора по видеотелефона. Ще вечеряме, след като поспиш.

Ив наклони глава и се втренчи в тъмния силует в очертанията на вратата. Свали другата си обувка и бавно се изправи:

— Ела при мен.

Той позна блясъка в очите й и вдигна вежда, но кръвта му вече кипеше във вените.

— Моля? Май не те разбрах.

— Много добре ме чу, хитрецо.

Без да откъсва очи от лицето й, той прекоси спалнята.

— Какво желаете, лейтенант?

„Всяка традиция води своето начало от даден момент“ — помисли си тя. Сграбчи го за ризата и го привлече към себе си.

— Искам те гол и то веднага. Съблечи се, ако не желаеш да стана груба.

Рурк самоуверено се усмихна и тя се изкуши да го захапе, за да заличи самодоволния му израз.

— А може би обичам грубостите, скъпа.

— Нима? — Ив го побутна към леглото. — В такъв случай това ще ти хареса.

В очите й проблеснаха дяволити пламъчета, тя мълниеносно протегна ръка, разкъса ризата му, а копчетата се разлетяха във всички посоки. После захапа рамото му, а той сграбчи бедрата й.

— Господи! Обожавам тялото ти! Бъди мой! — задъхано прошепна Ив.

— Желаеш ли ме? — Изправи я на крака, сетне добави: — Трябва да се пребориш, за да ме получиш…

Тъкмо когато се канеше да слее устни с нейните, тя рязко се обърна, приведе се и щеше да го повали на пода, ако не беше предугадил атаката й. И преди бяха влизали в ръкопашни схватки, като побеждаваше ту единият, ту другият.

Озоваха се лице срещу лице, и двамата дишаха на пресекулки.

— Ще те победя — изхриптя Ив.

— Само опитай.

Продължиха борбата, никой не искаше да отстъпи. Вкопчени един в друг, неусетно изкачиха няколкото стъпала на подиума, върху който беше леглото. Ив плъзна ръка между бедрата на Рурк и лекичко го стисна. Беше използвала подобен похват и преди. Топлината сякаш изпълни дланта й, в този момент той я нападна изненадващо и я повали върху леглото.

Тя се претърколи и приклекна.

— Хайде, приближи се, храбрецо.

Устните й бяха разтегнати в усмивка, лицето й беше пламнало от схватката, златистите й очи похотливо блестяха, а лампичките на елхата продължаваха да примигват.

— Много си красива, Ив.

Думите му я накараха да забрави всичко останало и изумено да го зяпне. Знаеше, че той я обича, но никога досега не й беше казвал, че е красавица.

— А? — Едва успя да го изрече, когато Рурк се хвърли към нея и я повали на леглото.

— Подлец! — изкиска се тя и успя да се озове върху него, ала след миг съпругът й отново владееше положението. — Красива ли? Как не!

— Имаш страхотен задник… — Рурк изстена, тъй като тя го удари с лакът в корема, но си пое въздух и смело продължи: — … и страхотно тяло. Сега си във властта ми, красавице.

Ив се мяташе като риба и за миг се изплъзна, сетне усети жарките му устни, които сякаш изсмукваха зърното й през ризата й. Изстена, повдигна таза си, сграбчи го за косата и вместо да го отблъсне, го привлече към себе си.