Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Добре… благодаря… — Ив неловко пристъпваше от крак на крак. Последния път, когато бе видяла помощничката си, Пийбоди беше загърната с одеяло, а лицето й бе подпухнало от плач. — Пийбоди, как се чувстваш?

— Общо взето, добре.

„Дрън, дрън“ — помисли си Ив, а на глас изрече:

— Слушай… не биваше да те викам. Вземи си няколко почивни дни, за да влезеш във форма.

— Лейтенант, предпочитам да се върна на работа. Струва ми се, че ще полудея, ако прекарам още един ден в гледане на видеофилми, като едновременно се тъпча със соев чипс. Смятам, че по-лесно ще забравя случилото се, ако се заловя за обичайните си задължения.

Ив вдигна рамене — беше напълно съгласна с помощничката си.

— В такъв случай си налей кафе и започвай да действаш. Чака ни много работа.

— Слушам. — Помощничката й извади от джоба си красиво опакована кутийка, остави я на бюрото и тръгна към автоготвача. — Това е коледният ви подарък. Така и не успях да ви го дам навреме.

— Защото бяхме доста заети. — Ив нерешително развърза панделката. Винаги се чувстваше неловко, когато й поднасяха подарък, ала знаеше, че Пийбоди я наблюдава. Разкъса червения станиол и отвори кутийката. Видя сребърна звезда с вдлъбнатини като от куршуми, която беше потъмняла с течение на времето.

— Това е стара шерифска значка — обясни помощничката й. — Едва ли е принадлежала на легендарния Уайът Ърп, но ме увериха, че е автентична. Реших, че ще ви хареса, защото символизира вековната традиция на спазване на реда и закона.

Ив се усмихна, беше трогната до сълзи:

— Прекрасна е. — Извади значката от кутийката и на шега я прикрепи към ризата си. — Предполагам, че мога да те провъзглася за заместник-шериф.

— Подхожда ви, лейтенант. Вие сте от хората, които никога не се предават.

Ив вдигна очи и срещна погледа й.

— Ти също, Пийбоди. Нямаше да те повикам днес, ако бях на друго мнение.

— Приятно ми е да го чуя. Ако щете вярвайте, но признанието ви ме накара да се почувствам по-добре. Благодаря. И още нещо… — Тя сбърчи чело и веждите й почти достигнаха равния й бретон.

— Някакъв проблем ли е възникнал?

— Не, само исках… — Тя се намръщи и внезапно заприлича на безпомощно момиченце.

— Може би не харесваш твоя подарък — престорено небрежно подметна Ив. — В такъв случай вината изцяло е на Леонардо.

— Какъв подарък? Защо споменавате Леонардо?

— Дрехите, които ти носеше в ролята си на агент под прикритие, са негово творение. Ако не ги харесваш…

— Дрехите ли? — Лицето на Пийбоди мигновено се проясни. — Нима мога да запазя всички прекрасни, вълшебни тоалети?

— Разбира се, на мен за какво ми са? Един въпрос — след колко време ще престанеш да се хилиш като малоумна и ще се захванеш за работа?

— Мога едновременно да се хиля и да работя, лейтенант.

— Тогава действай. Първо се заеми с това въже. — Подаде й го и добави: — Интересувам се какви количества са били продадени на едро през миналата седмица — този тип купува цели метри.

— За кого говорите?

— Ще стигнем и до това. Като приключиш с първата задача, направи списък на луксозните къщи, които са били продадени или наети през последните седем дни. После се заеми с луксозните лимузини, които са били продадени през същия период. Този човек се нуждае от превозно средство и няма да се задоволи с обикновена кола. Клетката… — промърмори, скочи на крака и нервно закрачи напред-назад. — Откъде е купил клетката? Може би от някоя зоологическа градина. Лесно ще открием продавача. На работа, Пийбоди. Ще ти обясня всичко, когато дойде и Фийни.

Помощничката й седна пред компютъра и си помисли: „Щом е повикала и капитана, работата е сериозна. Точно това ми трябваше“.

— Предлагам да се запознаете със съдържанието на дисковете от разпитите, с психологическите профили и с протоколите по делото „Палмър“. Навярно си спомняш по-голяма част от информацията, Фийни — добави. — Та нали именно ти разпозна електронната апаратура, с която психопатът убиваше.

— Да, спомням си този мръсник. — Ирландецът намръщено се втренчи в кафето си. Както обикновено изглеждаше обзет от невъобразима печал, а твърдата му червеникава коса стърчеше във всички посоки.

Носеше синя риза, която беше толкова грижливо изгладена, че навярно му беше подарена същата сутрин. До края на деня щеше да бъде смачкана като всичките му дрехи.

— Познаваме го, известни ни са неговите методи и мотиви, а в този случай дори и бъдещите му жертви. Подхвърли ни техен списък, за да ни предизвика. Играта на котка и мишка му харесва, защото е сигурен, че ще ни надхитри.