Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Мисля, че тези мерки ще обезкуражат Палмър.

— Достатъчно е да знае, че си тук. Трябва да тръгвам, предстои ми много работа. — Ив тръгна към вратата, поколеба се и заговори, без да се обърне: — Обичаш близките си, нали?

— Разбира се.

— Искам да знаеш, че изпитвам същото чувство към теб — промълви и побърза да излезе, преди Майра да се изправи и да я последва.

Ив се отправи към лабораторията; после щеше да се отбие в моргата, в дома на Карл Нийсан и да се върне у дома, за да продължи работа в кабинета си. След като паркира, си спомни тревогата на Майра за семейството й и реши да се обади на Рурк.

— Защо се движиш без охрана? — беше първият му въпрос.

— Прекаляваш с грижите си за мен. — Тя показа значката си на полицая пред входната врата, прекоси просторното фоайе и тръгна към лабораториите. — Намирам се в строго охранявана сграда, заобиколена съм от ченгета, монитори и лаборанти. — Престани да ме контролираш и ме остави да върша работата си.

— Палмър изпълнява обещанието си — успя да впримчи трима души от списъка си.

Ив спря и нетърпеливо забели очи.

— Разбирам, че не вярваш в способностите ми. Забравяш, че от десет години съм ченге и няма да се дам лесно като един седемдесетгодишен съдия и двама мекушави адвокати.

— Вбесяваш ме, скъпа!

— Може би защото имам право, а?

— Точно така. И защото се държиш ужасно надменно… — Усмивката му стана малко по-сърдечна. — Защо се обаждаш?

— За да се държа надменно. Шегата настрана — намирам се в лабораторията, за да накарам Дики да побърза с резултатите. Преди да се прибера вкъщи, ще се отбия още на две места. Ще поддържам връзка с теб.

Въпреки че тонът й беше безгрижен, обаждането й целеше да успокои Рурк. Той й отговори по същия престорено шеговит маниер:

— Днес следобед имам няколко заседания чрез видеомост. Когато ме търсиш, използвай частната линия. Пази се, лейтенант. Не искам никакви рани по красивото ти тяло.

Ив се усмихна, прекъсна връзката и влезе в лабораторията. Дики седеше пред компютъра и се взираше в монитора. Беше блед и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заспи.

При последното си посещение в лабораторията Ив се беше натъкнала на шумно празненство. Сега малцината служители, които бяха на работните си места, бяха намръщени и почти нетрудоспособни.

— Искам резултатите от тестовете във връзка с убийствата на Уейнгър и Ринг.

— За бога, Далас! — Той жално я погледна и придоби още по-печално изражение. — Питам се дали изобщо се прибираш у дома.

Човекът наистина изглеждаше зле и за миг го съжали, сетне си помисли, че от работата му зависи животът на невинни хора. Безмълвно разкопча якето си, посочи сребърната звезда, прикрепена към ризата й, и напълно сериозно каза:

— Аз съм законът, а законът няма дом.

Думите й го накараха да се поусмихне, после лицето му се изкриви и той изстена:

— Господи, главата ми ще се пръсне от болка! Никога не съм страдал от такъв махмурлук.

— Изпий някакво лекарство и побързай да влезеш в релси. Дейв е хванал третата си жертва.

— Кой е този Дейв?

— Палмър, Дейвид Палмър. — Едва се сдържа да не го удари по челото, за да „излекува“ главоболието му, но мислено си представи, че го прави. — Не си ли прочел съобщението, което ти изпратих?

— Тук съм едва от двайсет минути. Господи, безмилостна си! — Той разкърши рамене, потърка челото си и тежко въздъхна. Изведнъж широко отвори очи и възкликна: — Палмър ли? Невъзможно — тази откачалка е в пандиза!

— Вече не е. Избягал е и се е върнал в Ню Йорк. Уейнгър и Ринг са негови жертви.

— Да му се не види! Ама че късмет! — Все още беше блед и изглеждаше зле, но погледът му се беше избистрил. — Човек не може да прекара на спокойствие дори коледните празници. Вместо да си стоим у дома, ще преследваме най-големия психопат на света.

— Ако не се размърдаш, ще посрещнеш и Нова година в лабораторията. Необходими са ми сведенията за въжето, с което е убивал жертвите си, както и за хартията, върху която е написал посланието си. Искам да знам с какво е „татуирал“ буквите. Метачите открили ли са някакви косми или нишки от тъкан?

— Почакай! Казах ти, че току-що съм дошъл. — Обърна се към компютъра и намръщено проследи информацията, появяваща се на монитора. — Труповете са били „чисти“. Не са били открити никакви отпечатъци или други следи от извършителя на престъплението.

— Никога не оставя веществени доказателства — замислено промълви Ив.