Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Ненавижда те, Далас. — Фийни я погледна в очите. — Винаги те е ненавиждал. Арестува го, после упорито го разпитва, докато той изпя всичко. Съвсем логично е да ти има зъб и да желае да ти отмъсти.

— Дано предположенията ти да се оправдаят, защото копнея отново да го заловя. Успя да ликвидира двама души от списъка си, тъй като ни завари неподготвени. Останалите вече са предупредени за опасността и са под охрана. Не съм сигурна дали Дейв ще спази последователността, но знам, че при евентуален неуспех ще премине към последния човек в списъка.

— И ще се опита да ви ликвидира — намеси се Пийбоди.

— Онова, което са му причинили адвокати, прокурори и съдии, е в резултат от факта, че съм го арестувала. Палмър е луд, но разсъждава много логично. Всичките му действия са подчинени на добре обмислен план. Психопат е, обаче не е глупав. — Погледна ръчния си часовник. — След двайсет минути трябва да бъда в дома на Майра. Фийни, надявам се най-подробно да осведомиш помощничката ми. Пийбоди, след като събереш необходимата информация, направи тест за вероятност. Дано да успеем да стесним кръга. Фийни, прегледай видеозаписа, който онзи тип е изпратил на Надин, може би ще разпознаеш част от апаратурата. Така ще можем да проследим откъде е била закупена. Ще действаме стъпка по стъпка, но не бива да губим време. Ако Дейв не успее да ликвидира набелязаната си жертва, ще убие друг човек, случаен непознат. Изминала е едва седмица от бягството му, а вече е взел две жертви.

Комуникаторът й избръмча и тя замълча. Докато говореше, тя отиде да вземе якето си. След около две минути пъхна устройството в джоба си. Очите й бяха безизразни и студени.

— Поправка — жертвите му са вече три. Добрал се е до Карл Нийсан.

Ив още кипеше от гняв, когато позвъни на входната врата на представителната сграда, където живееше доктор Майра. Поуспокои се едва когато постовият поиска личната й карта и не я пусна в сградата, докато се увери в самоличността й. Ако охраняващият дома на Нийсан бе действал по същия начин, Палмър никога нямаше да проникне в жилището.

Майра излезе в коридора, за да я посрещне. Носеше панталони, пуловер и меки пантофи. Погледът й беше суров. Преди Ив да проговори, тя вдигна ръка:

— Благодаря, че дойде. Предлагам да поговорим в кабинета ми на горния етаж. — През отворената врата на дневната долетя детски смях и тя неспокойно се озърна. — При други обстоятелства щях да те запозная с моето семейство. Ала сега не желая да ги подлагам на допълнителен стрес.

— Не бива да ги замесваме. По-добре да не научат нищо.

— Де да беше възможно… — Майра не каза нищо повече, а се заизкачва по стълбата.

„Домът е като отражение на собственицата“ — каза си Ив. Преобладаваха успокояващо действащи пастелни тонове, елегантни, но ненатрапващи се мебели, умело подбрани украшения, картини и скулптори. Кабинетът беше два пъти по-малък от служебния й кабинет и навярно преди време помещението е било използвано като спалня. Ив забеляза удобните кресла и елегантното „дамско“ бюро с извити крачета и великолепна дърворезба.

Майра спусна щората на единствения прозорец и се обърна към автоготвача, който бе поставен в ниша в стената.

— Навярно отново си прочела заключението ми относно Дейвид Палмър — заговори психиатърката и с известно задоволство забеляза, че ръцете й не трепереха, докато програмираше устройството. — Ако се наложи, пак бих написала същото, като ще включа някои промени, причинени от престоя му в затвора.

— Не съм дошла да те разпитвам за професионалното ти мнение. Ясно ми е какво може да хрумне на този психопат.

— Сигурна ли си?

— Вече съм прониквала в съзнанието му. Ала и той предусеща ходовете ми.

— Имаш право. — Майра й поднесе чаша ароматен чай, макар и двете да знаеха, че Ив ненавижда тази напитка. — В много отношения Палмър е изключение на много правила. Имал е щастливо детство, родителите му са го обграждали с грижи и ласки. При нито един от тях не се наблюдават емоционални или психологически недостатъци. Дейвид е бил добър ученик, дори е проявявал прекалено силни амбиции, но поведението му е било нормално. Изследванията не показаха нито мозъчна деформация, нито физически увреждания. Няма причини от психологическо или физиологично естество, които да са предизвикали садистичните му наклонности…

— Харесва му да убива — прекъсна я Ив. — Понякога злото се проявява съвсем безпричинно.

— Иска ми се да оборя твърдението ти — промълви Майра. — Винаги съм се интересувала какво поражда психопатските наклонности. Но не мога да си обясня поведението на Палмър.