Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— В момента това не е най-важното. Непременно трябва да го заловя и да спася жертвите, които е набелязал. Първите двама от списъка му са мъртви.

— И Стефани Ринг ли? Сигурна ли си?

— Откриха трупа й рано тази сутрин. Карл Нийсан също е в ръцете на убиеца.

Този път ръката на Майра потрепери и тя едва не изпусна чашата си. Остави я на масичката до себе си и прошепна:

— Но нали са го охранявали?

— Палмър се е преоблякъл като полицай, почукал на вратата и се представил за заместник на дежурния по охраната. „Колегата“ му изобщо не се усъмнил — бързал да се прибере, за да обядва със семейството си. Когато дошъл полицаят от сутрешната смяна, заварил къщата празна.

— А какво се е случило с полицейския служител, чиято униформа „заел“ Палмър?

— Открили са го в багажника на колата му. Бил е упоен и завързан, но е жив. Още не се е свестил, за да го разпитаме. Всъщност показанията му нямат особено значение. Знаем, че Дейв е отвлякъл Нийсан. Трябва да преместим Джъстин Полинска на сигурно място. А ти си опаковай най-необходимите вещи. Минаваш в нелегалност.

— Знаеш, че не мога да го направя, Ив. Случаят е и мой.

— Грешиш. Ти си консултант, нищо повече. В момента не се нуждая от професионалните ти съвети. Мисля, че тук не си в безопасност, ето защо ще предприема мерки за преместването ти.

— Ив…

— Млъкни! — Тонът на Ив беше толкова странен, че Майра изненадано трепна. — Ще бъдеш под полицейска защита. Стегни си багажа или не вземай нищо — както желаеш. Но трябва да се подчиниш на заповедите ми.

Психиатърката призова на помощ вроденото си спокойствие и опитвайки да се контролира, скръсти ръце, сетне попита:

— А ти ще се укриваш ли?

— Не се грижи за мен.

— Не бива да говориш по този начин — упрекна я Майра и погледът на по-младата жена й подсказа какви противоречиви чувства бушуват в гърдите й. — Тревожа се за теб, както ти се безпокоиш за мен. Тревожа се и за моето семейство. Животът на близките ми е в опасност.

— Ще се погрижа за тях.

Майра кимна и за миг затвори очи.

— Ще се чувствам много по-спокойна, когато знам, че са далеч от тук и са под полицейска охрана. Трудно ми е… да мисля трезво, докато се безпокоя за тях.

— Давам ти честна дума, че и косъм няма да падне от главите им.

— Вярвам ти. А сега да обсъдим къде ще работя…

— Нямаш право на избор, докторе.

— Моля да ме изслушаш. — Майра, която беше възвърнала обичайното си спокойствие, отново взе чашата си. — Едва ли ще оспориш факта, че имам не по-малко влияние от теб пред началниците ти. И за двете ни е неизгодно да използваме връзките си. Не ме мисли за упорита или безумно смела… тези качества са типични за теб. — Тя леко се усмихна, като видя киселото изражение на Ив. — Възхищавам се от способностите ти, от начина, по който потискаш чувствата си в името на крайната цел. Сега задачата ти е да заловиш Дейвид Палмър. Много добре знаеш, че мога да ти помогна. Щом близките ми бъдат отведени на безопасно място, изцяло ще се посветя на този случай. Не мога да замина с тях — изпитвам ужас при мисълта, че психопатът ще причини зло на някого от близките ми, за да се добере до мен.

Замълча за миг и забеляза, че аргументите й почти са убедили Ив.

— Нямам нищо против да поставиш охрана тук или в службата ми. Дори настоявам да го сториш. Не желая да поемам излишен риск. Но ми позволи да върша работата си.

— Ще работиш в тайната квартира, която ще ти осигуря.

— Чуй ме, Ив. — Психиатърката въздъхна. — Ако не успее да се добере до мен или до Джъстин, Палмър ще отвлече друг човек. — Кимна и продължи: — Досетила си се за тази възможност, нали? С теб ще се занимае накрая, ти си голямата му награда. Ето защо смятам, че междувременно ще похити непозната жертва, за да спази „разписанието“ си.

— Попаднах на следите му и…

— И рано или късно ще го откриеш. Но ако не се укрия, психопатът ще насочи усилията си към залавянето ми, което, надявам се, ще предотвратиш. — Тя отново се усмихна, този път с по-ведро изражение. — Ще положа всички усилия да ти помогна.

— Насила ще те накарам да се подчиниш. Влиянието ти пред шефовете няма да ти помогне, ако ти сложа белезници и те принудя да напуснеш жилището. Сигурно ще ме намразиш, но ще бъдеш в безопасност.

— Доколкото те познавам, навярно ще изпълниш заканата си — въздъхна Майра. — И все пак знаеш, че имам право.

— Ще удвоя охраната, а ти ще носиш специална гривна за проследяване. Ще работиш тук и по никакъв повод няма да напускаш къщата. — Очите на Ив гневно проблеснаха, когато психиатърката понечи да запротестира. — Ако не се подчиниш, ще те окова с белезници. — Изправи се и добави: — Хората от охраната ще правят проверка на всеки кръгъл час. Ще подслушваме и обажданията по видеотелефона ти.