Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Следователно са му били необходими пари.

Тя седна в леглото, а Рурк отвори очи и попита:

— Хрумна ли ти нещо?

— Често съм се питала дали има скрити пари, но си казвах, че той никога няма да излезе от затвора, за да се възползва от тях. Оказва се, че жестоко съм се лъгала. Парите означават власт и той е намерил начин да ги харчи, дори да е бил затворен в килия.

Ив отметна завивката и понечи да стане, в този момент видеотелефонът й иззвъня. Тя втренчено го изгледа… и разбра какво ще й съобщят.

Трупът беше открит от двама юноши, които тайно се били измъкнали от домовете си, за да изпробват новите си мотопеди по алеите на Сентръл Парк.

Отначало хлапаците си помислили, че жената е скитница, просякиня или наркоманка, потънала в сън, и понечили да я заобиколят. Но им хрумнало, че просякините нямат обичай да лежат голи върху въртележката в парка.

Ив ги беше приютила в патрулната кола.

Единият хлапак бе повърнал и от него се разнасяше кисела миризма. Тя нареди на един от полицаите да включи няколко прожектора и местопрестъплението бе осветено, като че беше посред бял ден.

Стефани не беше пребита, косата й не беше остригана — Палмър обичаше разнообразието. Ръцете и бедрата й бяха покрити с порезни рани, като плътта около тях беше сбръчкана и потъмняла. „Използвал е токсичен препарат — помисли си Ив, — посипвал е отворените рани, а отровата е предизвиквала неописуеми болки на жертвата.“ Вадичките кръв бяха засъхнали. Краката на мъртвата бяха извити, сякаш тя изпълняваше сложна балетна стъпка. Очевидно бяха счупени и то на няколко места.

Върху корема й с печатни букви бе написано:

„Да убием всички адвокати!“

Дейв беше привел в действие призива си и бе убил адвокатката Стефани Ринг, подлагайки я на мъчителната смърт от удушване. Ив разгледа примката и забеляза, че е от същия вид въже, с което беше убит съдията Уейнгър. Дейв бе допуснал втора грешка — по всичко личеше, че е нервен.

Тя отвори чантичката с необходимите й пособия и се залови с работата, която я очакваше след всяко убийство.

Прибра се у дома, за да напише рапорта си. Имаше нужда от тишина, а служителите в централното полицейско управление още шумно коментираха как са прекарали празничния ден. Изпрати копие от рапорта на командир Уитни, сетне остави съобщения на Пийбоди и на Фийни; бързаше да включи в разследването помощничката си и шефа на отдела за електронна обработка на информацията.

Поръча на автоготвача да й направи голяма кана кафе и се залови с бавната и досадна задача да открие всички финансови източници на Палмър.

Навън вече се зазоряваше, когато вратата между кабинетите се отвори и Рурк застана на прага. Ив дочу тихо бръмчене, което означаваше, че компютрите му вече работят.

— Вкъщи ли ще работиш? — попита го, отпи от кафето си и го огледа от глава до опети.

— Да. — Той се приближи и хвърли поглед към монитора. — Парите ли търсиш, лейтенант?

— С това се занимавам в момента. Хей, да не би да си се самоназначил за мой телохранител?

Рурк усмихнато промълви:

— Точно така. Признай, че проявявам голям интерес към тялото ти.

— Аз съм ченге. Нямам нужда от бавачка.

Съпругът й повдигна брадичката й.

— Спомняш ли си как само преди два дни животът на Пийбоди беше в опасност?

— Но не се случи най-лошото, нали? Няма да допусна да ми висиш над главата, след като имаш своя… работа.

— Успешно мога да управлявам делата си и от домашния си кабинет. Не разбираш ли, че само си губиш времето с излишни спорове? И още нещо — съмнявам се, че ще откриеш нещо в официалните справки за финансовото състояние на Палмър.

— Знам — с нежелание призна тя; чувстваше се безпомощна и това разпалваше гнева й. — Но все отнякъде трябва да започна. Излез и ме остави да работя.

— Свърши с мен и ме изхвърляш като мръсно куче, а? — Той се наведе и леко я целуна по устните.

Откъм вратата някой се изкашля.

— Моля да ме извините. — Пийбоди опита да се усмихне. Беше бледа, клепачите й бяха подпухнали, но както винаги, униформата й беше идеално изгладена.

— Подранила си — смутено промърмори Ив и пъхна ръце в джобовете си.

— В съобщението ви се казваше да дойда колкото е възможно по-бързо.

— Няма да ви преча — обади се Рурк. Смяташе, че когато останат сами, двете по-лесно ще преодолеят неловкото положение. — Радвам се да те видя, Пийбоди. — Преди да излезе, се обърна към Ив: — Лейтенант, съветвам те да направиш списък на починалите роднини на Палмър. Обикновено никой не обръща внимание на трансфери и изплащания на суми от банкови сметки, чиито титуляри носят еднакво фамилно име.