Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Рурк разкъса ризата й, а тя го притисна между силните си бедра и впи устни в неговите, докато той коленичи в средата на леглото. Проникна в нея, а ръцете й трескаво се вкопчваха в него, ненаситно го милваха.

Рурк за миг я накара да изпита неописуемия екстаз, опитните му пръсти бързо я доведоха до върховното удоволствие, защото той знаеше какво й харесва, от какво се нуждае. Ив нададе вик и трепереща се отдаде на насладата.

Сетне отново се вкопчиха един в друг, от гърдите им се изтръгваха стенания, устните им нашепваха думи за любов. Телата им излъчваха топлина, нервите им бяха като обтегнати струни. Ив възседна съпруга си и страстно го целуна, а устните й сякаш пареха.

— Сега е мой ред, сега е мой ред — прошепна му, сплете пръсти с неговите и го пое в себе си. Топлината му изпълни тялото, съзнанието, сърцето й.

Беше безмилостна, правеше точно онова, което бе пожелала в мига, щом видя Рурк на прага на спалнята. Неописуемото удоволствие я завладя, в нея се бореха противоречиви желания: миг по-скоро да изпита насладата или да продължи сладкото мъчение.

Отметна глава, знаеше, че е на ръба.

— Предай се — дрезгаво прошепна и се втренчи в красивото лице на мъжа под нея. — Предай се на удоволствието и ме отведи със себе си.

Видя как сините му очи добиха цвета на среднощно небе, усети мощния му тласък — и все още сплела пръсти в неговите, позволи на страстта да я отнесе като огромна вълна.

А когато силите я напуснаха, трепереща се отпусна върху Рурк, целуна го по шията и едва чуто прошепна:

— Победих.

— Добре.

Тя стисна зъби, защото в гласа му долови задоволство.

— Победих, защото получих от теб точно онова, което желаех, приятел.

— Съгласен съм. — Той леко се помести, докато главата й се отпусна на рамото му. — Постарай се да поспиш, скъпа.

— Ще подремна само час — промърмори Ив и се притисна към него, сякаш нито за миг не искаше да го изпусне от прегръдките си.

Събуди се в два след полунощ и установи, че е разбила съня си, след като беше дремнала преди вечеря. Чувстваше се бодра и мислено започна да пресява и класифицира информацията, с която разполагаше до този момент.

Дейвид Палмър беше тук, в Ню Йорк. Криеше се някъде и с удоволствие продължаваше експериментите си. Интуицията й подсказваше, че Стефани Ринг вече е мъртва.

Докато се мяташе в леглото, Ив си мислеше, че убиецът едва ли ще се добере толкова лесно до останалите хора от списъка си. Ала самоувереността му ще го подтикне да опита и той неизбежно ще допусне грешка. Още по-вероятно е вече да е сгрешил, но тя още не бе успяла да забележи фаталния пропуск.

Затвори очи и се помъчи да проникне в съзнанието на Палмър, както бе сторила преди три години, когато го преследваше.

Психопатът обичаше работата си, обичаше я още от дете, когато бе извършвал опити върху животни. Кой знае как беше успявал да скрие труповете им, да се преструва на невинен. Родителите му, както и всички, които го познаваха — преподаватели и съседи — твърдяха, че е бил вечно усмихнато момче, готово винаги да помогне на по-възрастните. Разказваха, че залягал над учебниците и бил кротък като божа кравичка.

Но някои признаци на душевна неуравновесеност се забелязваха още в детството му. Бил е вълк единак, обзет е бил от идея фикс по отношение на чистотата и прилежно е поддържал документацията, свързана с опитите му. Никога не е имал нормална сексуална връзка, избягвал е жените. Дори тогава е бил потаен и болезнено педантичен. Бяха открили стотици дискове, съдържащи дневника му, който е започнал да води на десетгодишна възраст, и където грижливо бе описал теориите си, целите и постиженията си.

С течение на времето се беше усъвършенствал и бе станал истински „майстор“ в занаята.

„Къде ли си, Дейв? — мислеше си тя. — Навярно си избрал удобно местенце. Обичаш удобствата, нали? Липсвали са ти в затвора и това те е вбесявало. Ето защо сега преследваш онези, които са те изпратили там. Допусна грешка, когато ни съобщи кого си набелязал за експериментите си. Но ти обичаш да се хвалиш с изключителната си интелигентност, мислиш се за недосегаем. Другите нямат значение, набелязал си мен за свой противник. Ала отново си сгрешил, защото никой не те познава по-добре от мен.“

Сигурна бе, че се е приютил в къща, но не каква да е, а в хубав квартал и близо до луксозни ресторанти. Навярно копнее за изискани блюда, след като три години са му поднасяли буламачи. Освен това си е купил мебели — удобни, но елегантни — спално бельо и телевизор, за да следи какво съобщават за него.