Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Няма да ви отнемем много време — обади се Ив, докато Хелън се отдалечаваше по коридора.

— Никога няма да забравя добронамереното ви отношение към нас по време на процеса. — Той ги покани в малка всекидневна и продължи: — От няколко дни Хелън е като на тръни… всъщност откакто ни съобщиха за бягството на Дейвид. През последните три години се опитвахме да започнем нов живот, да не привличаме вниманието към себе си, но… — Той безпомощно махна с ръка и тежко се отпусна на стола.

Ив си спомняше неописуемата скръб и ужаса на тези почтени хора, когато бяха научили истината за сина си. Бяха го отгледали с много любов и грижи, а той се бе превърнал в чудовище. Никога не го бяха малтретирали, в детството му нямаше жестокост, която да подхранва първичните му инстинкти. Тестовете на доктор Майра потвърдиха мнението на Ив, че Хелън и Том Палмър са напълно нормална семейна двойка, че са дали на единственото си дете цялата си нежност и финансова подкрепа според възможностите си.

— Боя се, че не нося добри новини, господин Палмър.

Том скръсти ръце на скута си:

— Той мъртъв ли е?

— Не.

Човекът стисна клепачи и прошепна:

— Да ми прости Бог, но се надявах, че се е случило най-лошото. — Дочу стъпките на съпругата си и побърза да вземе подноса от ръцете й. — Аз ще обслужа гостите. Не се безпокой, Хелън, заедно ще преодолеем и тази криза.

— Знам… Сигурна съм… — Тя седна и се залови да налива кафето. — Лейтенант, мислите ли, че Дейвид се е върнал в Ню Йорк?

— Да. — Ив се поколеба, сетне реши, че и без друго ще научат новината от медиите. — Рано тази сутрин трупът на съдията Уейнгър беше открит на ледената пързалка в Рокфелер Плаза. Това е дело на Дейвид — продължи тя, макар Хелън да нададе стон. — Изпратил ми е неопровержимо доказателство.

— Но нали трябваше да го лекуват? Да не допускат да има близост с хора, за да не заплашва живота им. Пребиваването му в затвора е в интерес и на собствената му безопасност…

— Понякога се случват непредвидими събития. Спазваш законите, постъпваш според общоприетите норми, а търпиш неуспех.

Хелън стана, приближи се до прозореца и се загледа навън. Без да се обръща, промълви:

— Преди три години ни казахте нещо подобно. Че сме направили всичко възможно да отгледаме сина си като достоен човек, ала сме претърпели провал по независещи от нас причини. Благодаря за съчувствието, лейтенант, но не знаете колко кошмарна е мисълта, че сме дали живот на чудовище.

„Права сте — помисли си Ив. — Обаче знам какво е да си дъщеря на чудовище, в чиято власт си била през първите осем години от живота си.“ И въпреки всичко беше успяла да преодолее душевната травма и да започне нов живот.

— Необходима ми е помощта ви — обърна се към родителите на Дейв. — Имате ли представа при кого е отишъл, кой би могъл да го приюти? От видеоматериали, който ми е изпратил, става ясно, че той е намерил място, където да… работи. Предполагам, че се намира в неголяма къща в Ню Йорк или в предградията му.

— Няма къде да отиде — разпери ръце Том. — Когато се изселихме, продадохме всичко: къщата, моето предприятие, дори вилата в Хамптън. Прекъснахме връзките с миналото. Продадохме и къщата, където Дейвид… която той бе обитавал през последната година. Сега живеем съвсем скромно. Парите от продажбите внесохме в банката и не сме похарчили нито цент. Сърце не ни дава да… не са ни необходими.

— Но Дейвид е разполагал със собствени средства, нали?

— Да, бяха му завещани чрез попечителския фонд. Благодарение на тях е извършвал „експериментите“ си. — Том окуражаващо стисна ръката на съпругата си. — Парите от този фонд дарихме за благотворителни цели, лейтенант. Той няма къде да отиде, тъй като цялото ни имущество в Ню Йорк вече е в ръцете на непознати хора.

— Благодаря за откровеността. Но ако ви хрумне нещо, колкото и невероятно да ви се струва, незабавно ми се обадете. — Тя се изправи. — Ще ви уведомя, когато задържим Дейвид, после ще забравя къде живеете.

Докато пътуваха обратно към летището, Ив дълго мълча, сетне замислено проговори:

— Още го обичат. Осъзнават, че е чудовище, отвращават се от деянията му, но подсъзнателно го обичат.

— Имаш право. Ето защо биха ти помогнали да го заловиш, ако знаеха как.

— Никой не ни е обичал толкова силно. — За миг тя отмести очи от пътя и погледна Рурк. — Нито ти, нито аз сме изпитали майчина или бащина любов.

— Така е. — Той нежно я помилва по страната. — Разбрахме що е обич едва когато се срещнахме и заживяхме заедно. Не тъгувай, скъпа.