Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Колата на Стефани Ринг беше в обичайната си гаражна клетка. Куфарите бяха прилежно подредени в багажника. Ив заобиколи автомобила и внимателно го огледа. Опитваше се да разбере дали и жертвата се е съпротивлявала, да открие някакво веществено доказателство, което е останало незабелязано по време на отвличането.

— Палмър действа по два начина — промърмори тя като че говореше на себе си, а двамата униформени полицаи наостриха уши. — Единият е да проникне чрез измама в домовете на жертвите си, преоблечен като момче за доставка или служител от обслужващия персонал, другият е да ги нападне на безлюдно място. Очевидно известно време ги наблюдава, докато се запознае с навиците, с ежедневното им разписание и с маршрута, по който обикновено се движат. Информацията надлежно записва в дневник, заедно с биологичните данни на всяка жертва.

За него хората не бяха като бели мишки, върху които обикновено се извършват опитите, а отделни индивиди, всеки със своята съдба. Това му действаше възбуждащо.

— И в двата случая използва електрошокова палка — продължи тя. — Зашеметява набелязания човек, после го пренася в своето превозно средство. Охранителните камери тук работят ли?

— Да, лейтенант. — Полицаят й подаде няколко запечатани диска. — Конфискувахме записите от последните три дни в случай, че престъпникът е дебнел жертвата си, подготвяйки отвличането й.

Ив внимателно го изгледа:

— Ти сигурно си Милър.

— Тъй вярно, лейтенант.

— Справил си се отлично. Нямате повече работа тук. Приберете се у дома и хапнете от празничната печена гъска.

Двамата полицаи побързаха да се отдалечат. Ив прибра дисковете в чантата си и се обърна към Рурк:

— Предлагам да последваш примера им, приятел. Ще се прибера след един-два часа.

— Ще се приберем заедно.

— Не ми трябва помощник, за да претърся апартамента на Ринг.

Рурк безмълвно я хвана под ръка я и поведе към колата. Включи двигателя и едва тогава заговори:

— Защо освободи двамата полицаи, след като всички хора от списъка на Палмър са под охрана?

— Вече обсъждахме този въпрос.

— Но не стигнахме до заключение. — Той превключи на заден ход и изкара колата от гаража. — Познавам те, лейтенант, и умея да чета мислите ти. Надяваш се психопатът да не спази поредността на набелязаните жертви и ти да бъдеш следващият му обект. Не искаш той да побегне при вида на охраняващите те полицаи.

За миг Ив не му отговори, а продължи да барабани с пръсти по коляното си. За по-малко от година Рурк я беше опознал прекрасно. Не можеше да скрие нищо от него и понякога това я разгневяваше.

— Какво е твоето мнение?

Той се усмихна, тъй като по гласа й долови раздразнението й:

— Възхищавам се от смелостта на моята съпруга, от чувството й за дълг.

— Нарочно каза „моята съпруга“, за да ме вбесиш, нали?

— Разбира се. — Рурк, който очевидно беше доволен от себе си, целуна ръката на Ив. — Примири се с мисълта, че нито за миг няма да се отделя от теб.

Рутинното претърсване на апартамента на Стефани Ринг не даде никакви резултати. По всичко личеше, че заместник-прокурорката е живеела сама, имала е слабост към красивите предмети и е харчела по-голяма част от заплатата си за елегантни дрехи.

Ив неволно си спомни за голата жена, която беше затворена в клетката като диво животно и крещеше от ужас.

В момента психопатът я изтезаваше и скоро щеше да я убие, а тя беше безпомощна да му попречи.

Когато се върна в домашния си кабинет, отново изгледа видеозаписа, който бе донесла Надин. Опита се да не забелязва какво се случва и да се съсредоточи върху помещението.

— Няма прозорци — промърмори. — Подът е от бетон, а стените са тухлени. Помещението е с приблизителни размери осем на пет метра. Може би е някакво мазе. Компютър, спри. Увеличи сектор осем. — Закрачи из кабинета, докато машината работеше, после се приведе към екрана.

— Виждам стъпало… още стъпала, парапет. Отзад има нещо… не го различавам добре — може би е котел за парно отопление или резервоар за вода. Дейв си е намерил скривалище — продължи тя, докато се взираше в монитора. — Навярно се намира в необитаема сграда. Невъзможно е да извършва експериментите си в здание, където рискува някой да чуе виковете на жертвите му. Дори ако помещението е звукоизолирано, пак съществува опасност да бъде открито от портиера или от хората, отговарящи за поддържането на сградата.

— Следователно, убежището му не е в жилищна или в административна сграда — съгласи се Рурк. — Стълбището пък подсказва, че това не е и склад. По размерите на пещта можем да преценим, че зданието е голямо, но не е ново. От петнайсет-двайсет години вече не се инсталират котли за парното отопление. Убиецът се е настанил в помещение, намиращо се в града, нали?