Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Изражението му стана сериозно, заговори като професионалист, който се обръща към друг професионалист, а лицето му бе невинно като на послушник, коленичил пред олтара.

— Всички, които се стремят към съвършенство, вярват в работата си — продължи той. — Известно ми е още, че с лейтенант Далас сте приятелки. Аз също имам известни контакти с нея, макар и не толкова приятелски, и искрено се възхищавам от нейната… издръжливост. Надявам се възможно най-бързо да я запознаеш със съдържанието на диска. Сигурен съм, че вече е натоварена с разследването на убийството на съдията Уейнгър.

Той се усмихна още по-широко, но в изражението му се долавяше нещо налудничаво.

— Здравей, лейтенант. Моля да ме извиниш, докато свърша „разговора“ си с приятелката ти. Надин, искам Далас да участва в репортажа ти. Това е особено важно за мен. Ще разкажеш моята история нали, Надин? Нека присъдата да бъде произнесена от зрителите, не от някакъв тесногръд глупак с черна тога.

Лицето му беше заменено от ужасяваща сцена, разнесе се писък на жена, който сякаш раздра въздуха в кабинета.

Съдията Уейнгър със завързани ръце и крака висеше на няколко сантиметра от пода. Този път престъпникът беше използвал елементарно завързване, помисли си Ив. Беше положил известни усилия, но не бе успял да пресъздаде сложната система за изтезания, напомняща на скрипец.

При все това се справяше прекрасно.

Лицето на съдията беше сгърчено от болка, а мускулите му потръпваха, докато Палмър изписваше върху гърдите му буква след буква, използвайки ръчен лазер. От време на време Уейнгър простенваше, главата му беше увиснала. Наблизо бръмчаха и писукаха цяла редица монитори.

— Краят му наближава — дочу се гласът на Палмър, все едно говореше диктор. — Съзнанието му се самоизключва, тъй като не може да понесе болката. Защитната реакция на организма е изпадане в безсъзнание. Това може да се предотврати.

Той се появи на екрана и натисна някакво копче. Разнесе се пронизителен вик, тялото на съдията конвулсивно се загърчи, той нададе вик.

Отново се дочу писък, сетне ридание, жената беше затворена в клетка, която се полюшваше от тавана и беше толкова малка, че пленницата можеше да стои само на четири крака. Тъмната, дълга коса почти закриваше лицето й, но Ив я позна.

Стефани Ринг беше в ръцете на психопата.

Той се обърна и натисна друг бутон, а клетката се разлюля и от нея изскочиха искри. Жената нададе пронизителен писък, конвулсивно се загърчи, сетне припадна.

Палмър отново погледна към камерата и се усмихна:

— Обектът е интересен, но за съжаление не разполагам с много време. Експериментът изисква да започна работа върху нов обект, преди да съм свършил с предишния. Редът й скоро ще дойде. Сърцето на съдията няма да издържи още дълго. Информацията за него е почти пълна.

Задърпа въжетата и свали на пода Уейнгър. Ив забеляза как играят мускулите му и промълви:

— Дейви упорито е тренирал, за да влезе във форма след престоя в затвора. Знаел е, че този път ще му бъде по-трудно, а той е от хората, които обичат предварителната подготовка.

Палмър нахлузи примката на шията на съдията, а свободния край на въжето прокара през метална халка, забита в тавана, после го промуши през друга халка на пода. Задърпа въжето, докато Уейнгър застана на колене, сетне на краката си и започна да се задушава.

— Изключи компютъра! — извика Надин и рязко стана. — Не мога да го издържа втори път. Не мога!

— Спри диска — нареди Ив, изчака, докато екранът потъмня, и хвана ръката на приятелката си: — Съжалявам.

— Сама съм си виновна. Мислех, че имам здрави нерви.

— Никой не би могъл да издържи на подобна гледка.

Репортерката поклати глава, на един дъх пресуши чашата си и я остави на бюрото.

— Ти можеш, защото не позволяваш на ужасяващата действителност да въздейства върху съзнанието ти.

— Грешиш, скъпа. Но сега не е моментът да обсъждаме моята издръжливост. Ще повикам двама полицаи, които ще те придружат до дома ти и няма да се отделят от теб, докато заловим Палмър.

— Мислиш ли, че се интересува от мен?

— Едва ли, но за всеки случай трябва да вземем предпазни мерки. Прибери се вкъщи, Надин. Опитай се да забравиш видяното.

Ала след като Рурк отиде да изпрати репортерката, Ив изгледа целия запис. Накрая Палмър се приближи до камерата и се втренчи в обектива, сякаш се взираше в очите на „събеседницата“ си.

— Уейнгър умря в полунощ на двайсет и четвърти декември. Ще издържиш по-дълго от него, Далас. И двамата с теб го знаем. Ще бъдеш най-интересният ми обект. Намислил съм какви ли не експерименти с теб. Сигурен съм, че ще ме намериш. Честита Коледа и приятно прекарване на празниците.