Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Добре. Благодаря. — Тя прекъсна връзката и си каза, че Дики невинаги е гадняр. Този път беше свършил работа, без дори да поиска подкуп.

— Лейтенант… — заговори Пийбоди, но Ив й направи знак да почака, рязко отвори междинната врата и се втурна в кабинета на съпруга си:

— Притежаваш ли фирмата „Кайтъл“ в Ню Джързи?

Едва сега по холограмните изображения забеляза, че Рурк провежда заседание с партньори, които се намират в различни страни. Неколцина се обърнаха и я изгледаха, едва прикривайки раздразнението си.

— Извинете.

— Моля, не се притеснявай. Дами и господа, това е съпругата ми. — Облегна се назад и развеселено си помисли, че Ив неволно е осъществила заплахата си да прекъсне някое важно заседание, за да го разгневи. — Извинете ме за момент. Каро, ако обичаш, покани гостите в другото помещение.

Административната директорка усмихнато се изправи.

— Разбира се. — Обърна се, докосна клавиша, който само тя виждаше, и холограмните изображения изчезнаха.

— Май трябваше да почукам — промърмори Ив.

— Няма значение. Те с удоволствие ще почакат, защото знаят, че сделката с мен ще ги направи много богати. Повтори въпроса, ако обичаш.

— Преди това искам да отговориш на друг въпрос: наложително ли е да казваш „това е съпругата ми“, сякаш съм от онези жени, дето по цял ден се въртят из кухнята?

— Какво лошо има да се „въртиш из кухнята“? Мисля, че образът на примерна съпруга и домакиня ти приляга. Не можех да им съобщя, че идваш от моргата — тези хора са изключително консервативни. Е, какво искаше да узнаеш толкова спешно?

— Дали притежаваш предприятието „Кайтъл“ в Ню Джързи, занимаващо се с производство на въжета.

— На въжета ли? Колко интересно! Нямам представа дали съм собственик на това предприятие. Един момент. — Обърна се към компютъра и поиска информация за компанията. „И сама мога да го направя“ — раздразнено си помисли Ив.

— Да, „Кайтъл“ е подразделение на „Янси“, а последната е част от „Рурк Индъстрийз“. Предполагам, че именно тази компания е произвела въжето, с което са извършени убийствата.

— Позна.

— Предполагам още, че те интересуват както дистрибуторът, така и магазините, в които през последната седмица един и същ човек е изкупил по-големи количества от въжето.

— Пийбоди ще се заеме с тази информация.

— Аз ще ти я осигуря много по-бързо. Дай ми само половин час да приключа заседанието, сетне ще препратя данните в твоя компютър.

— Благодаря. — Тя тръгна към вратата, но внезапно се обърна. — Знаеш ли, червенокосата вдясно от теб ти се пускаше. Ако още малко си вдигнеше полата, щеше да й се види онази… работа.

— Забелязах я. Краката й си ги бива. — Той се усмихна. — Но въпреки това няма да получи повече от 80.3 за акция. Нещо друго?

— Имай предвид, че косата й е боядисана и че тази нахалница не е червенокоса — заяви Ив, за да го подразни, а когато чу искрения му смях, побърза да затвори междинната врата.

— Лейтенант — нетърпеливо извика Пийбоди и скочи от мястото си. — Мисля, че попаднах на следата на превозното средство. На двайсет и първи и на двайсет и втори декември са продадени три скъпи автомобила. Клиентите са били на възраст между двайсет и двайсет и пет години. Двата магазина се намират в Ист Сайд, третият — в Бруклин.

— Разпечатай снимката на Палмър.

— Вече го направих.

— Фийни, докъде стигна?

— Напредвам.

— Продължавай в същия дух. След половин час Рурк ще има информация за въжето. Прехвърли я в моя компютър. Пийбоди, ще дойдеш с мен.

В първия магазин за автомобили удариха на камък. Докато паркираше пред другия, Ив искрено се надяваше да не им се наложи да пътуват чак до Бруклин. При вида на лъскавите возила в изложбената зала очите на Пийбоди жадно заблестяха. Тя дори посегна да докосне предния капак на един Бустър-6Z, обявен за спортен автомобил на годината, но Ив я сръга в ребрата и шепнешком й заповяда да не се забравя. После спря един от продавачите, който я изгледа накриво, когато му показа значката си.

— Трябва да поговоря с човека, който миналата седмица е продал автомобил от същата марка. — Тя посочи бустъра. — Клиентът е бил млад човек.

— Лана продаде такава кола няколко дни преди Коледа. — Изражението му стана още по-мрачно. — Тя често привлича по-младите клиенти. — Посочи към жена, която седеше зад бюрото си в дъното на изложбената зала.

— Благодаря. — Ив тръгна към непознатата и забеляза разкошната й къдрава коса, която се спускаше по гърба й като водопад. Жената носеше слушалки с микрофон и се опитваше да убеди някакъв клиент, докато пишеше нещо на компютъра. Дългите й нокти бяха боядисани с яркочервен лак.