Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Хрумна й, че Дейв нарочно е оставил следи. Искал е тя да тръгне след него, опасността го е възбуждала още повече.

„В тази игра сме двамата с теб, мръснико — помисли си. — Искаш да провериш дали съм умна и дали действам бързо. Смяташ, че победата ти ще бъде още по-сладка, когато ме затвориш в клетката. С цялото си сърце се стремиш към това, ето защо допускаш грешки. Не са фатални, но все пак са грешки. Благодарение на тях ще ми паднеш в ръцете.“

Неусетно задряма, унесена от приспивното жужене на компютъра. Стресна се, когато усети, че я вдигат от стола.

— Какво има? — възкликна и машинално посегна към кобура, който беше свалила.

— Имаш нужда от сън — промълви Рурк и още по-плътно я притисна до себе си.

— Не спях, само исках очите ми да починат. Очаквам важна информация. Пусни ме, не обичам да ме носят!

— Престани да упорстваш. Беше потънала в дълбок сън. Колкото до информацията, тя ще пристигне рано сутринта, дотогава трябва да си починеш.

— Имам известен напредък, но още не мога да се добера до най-важното.

Рурк беше видял финансовата информация на монитора й и знаеше, че е последвала съвета му. Сложи я на леглото и заяви:

— Утре ще прегледам всички банкови сметки.

— Вече съм го направила.

Той свали значката й и се усмихна:

— Сигурен съм, шерифе, но мисля, че съм по-опитен от теб във финансовите операции. Отдъхни си няколко часа.

— Навярно сега Дейв спи в меко легло, застлано с чисти чаршафи. — Тя позволи на Рурк да я съблече. — Познавам го и знам, че обича чистотата и удобствата. В спалнята е монтирал монитор, за да наблюдава Нийсан. Веднъж сподели с мен, че обичал да наблюдава жертвите си, преди да заспи.

— Опитай се да прогониш всички мисли. — Той се изтегна до нея и я взе в прегръдките си.

— Дейв иска мен и само мен.

— Знам. — Рурк я целуна по челото, опитвайки да успокои не само нея, но и себе си. — Но никога няма да се добере до теб.

Сънят й се отрази добре. Веднага се беше унесла и спа непробудно шест часа. През нощта не й се обадиха, за да й съобщят, че са намерили трупа на Карл Нийсан.

Ободрена и готова да посрещне новия ден, влезе в кабинета си и завари Рурк пред компютъра. Втурна се към него и едва не го изблъска от стола:

— Какво правиш тук? Информацията е строго поверителна!

— Не бъди дребнава, скъпа. Снощи забелязах, че си твърде далеч от целта. Щеше да измине седмица, докато провериш всички сметки на хора с фамилия Палмър. Мисля, че трябва да насочим вниманието си към сметка, от която наскоро са изтеглени големи суми и която е свързана с други банкови влогове… което е изключително трудно, ако си имаме работа с опитен човек, вещ в прикриване на финансовите си операции.

— Нямаш право на достъп до информацията, която е събрана по време на разследването.

— Разбира се, че имам. Ще ти донеса кафе. — Той отмести поглед от монитора. — Щом се ободриш и се почувстваш по-добре, ще ти покажа какво съм открил.

— Чувствам се отлично — възрази тя, макар да осъзнаваше, че нервите й са изопнати. Отиде в кухненския бокс и поръча на автоготвача да й направи силно кафе. Ароматната напитка, приготвена от истински кафени зърна, каквито малцина можеха да си купят, моментално я ободри. Върна се в кабинета и промърмори:

— Хайде, умнико, да видим до какво си се добрал.

— Действията на Палмър бяха напълно предсказуеми — започна съпругът й, а тя гневно го стрелна с поглед:

— Вчера беше на друго мнение.

— Препоръчах ти да търсиш негови роднини със същото фамилно име. Но се оказа, че нашият човек е избрал още по-елементарен вариант — използвал е моминското име на майка си — Райли. И ето, че се натъкнах на сметката на някой си Палмър Райли. Била е открита преди шест години и е напълно стандартна, средствата са управлявани от брокер. През последните шест месеца настъпва очевидно раздвижване, което ме навежда на мисълта, че твоят човек, макар и в затвора, е имал достъп до видеотелефон или до компютър.

— Невъзможно е! Какво те кара да бъдеш толкова сигурен?

— Палмър знае, че ако парите не се въртят, не се получават приходи. Убеди се сама — допреди шест месеца е притежавал около милион и триста хиляди. През трите години, откакто той е в затвора, в сметката не са били внасяни никакви пари. Но ето, че той започва да прехвърля суми… например в сметката на Питър Нолан — между другото съпругът на леля му се казва Нолан — както и в банки, намиращи се на други планети или тук, в Ню Йорк, като използва различни имена. Според мен търпеливо е изчакал удобен момент, за да използва тези пари.