Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Мога да ти уредя изплащане на месечни вноски от по осем хиляди. Само осем хиляди и ще караш най-мощната кола, която се движи по въздух. Повярвай, че намалявам комисионата си до минимум, само защото искам да те направя щастлив.

— Ще го ощастливиш по-късно, Лана. — Ив й показа значката си.

Къдрокосата хубавица закри с длан микрофона, разгледа значката и тихо изруга. Сетне отново заговори така, сякаш от устата й капеше мед:

— Джери, още веднъж погледни видеото, опитай холограмното пътуване. Ако накрая не си доволен, този автомобил не е за теб. Обади ми се, когато вземеш решение. И запомни, че искам да бъдеш щастлив. Чуваш ли?

Тя прекъсна връзката и намръщено изгледа Ив.

— Платих си всички глоби за неправилно паркиране. Не дължа нито цент.

— Радвам се. Градската управа се нуждае от подкрепата ти. А пък аз се нуждая от информация за един Бустър, който си продала миналата седмица. Днес си потвърдила пред нашите хора, че действително си сключила тази сделка.

— Така е. Младежът беше страхотен симпатяга. — Тя замечтано се усмихна. — Веднага разбрах какво иска.

— Този ли беше? — Ив направи знак на Пийбоди да покаже снимката.

— Същият. Голям сладур е, нали?

— Съгласна съм. Искам името и адреса му, всички сведения за него.

— Разбира се. — Обърна се към компютъра и поиска разпечатка. После отново насочи вниманието си към Ив. Разгледа я от глава до пети и замислено присви очи.

— Изглеждате ми позната. Да не би да сте купувала кола от мен?

Ив си представи граховозеления си служебен автомобил, чийто дизайн отдавна беше излязъл от мода.

— Не съм имала удоволствието да ти бъда клиентка.

— Наистина ми изглеждате… о, спомних си! — Лана цялата грейна като коледна елха. — Вие сте съпругата на Рурк. Виждала съм ви по телевизията и знам, че сте ченге. Хей, говори се, че мъжът ви имал истинска колекция от автомобили. Откъде ги купува?

— Откъдето пожелае — отсече Ив, но чернокосата звънливо се изсмя:

— О, сигурна съм. С удоволствие ще му демонстрирам нашата нова марка, наречена „Варварин“. Автомобилът ще бъде пуснат на пазара едва след три месеца, но мога да уредя да бъде показана на съпруга ви. Бъдете така любезна да му предадете визитната ми картичка, госпожо Рурк. Ще се погрижа за…

— Можеш ли да четеш? — Ив отново извади значката си и едва не я залепи върху чипото носле на Лана. — Тук пише Далас. Лейтенант Далас. Не съм тук, за да уреждам следващата ти комисиона, а извършвам официално разследване. Дай ми проклетата разпечатка.

— Да… веднага… — Дори да бе разгневена, Лана умело прикриваше чувствата си. — Заповядайте. Името на клиента е Питър Нолан, а адресът — Шейсет и осма улица №123, апартамент 4-Б.

— Как е платил?

— Много добре си спомням — внесе цялата сума по банков път. Когато получихме потвърждението за превода, той се качи в колата и потегли.

— Искам всички данни за автомобила, включително временния и постоянния регистрационен номер, както и подробно описание.

— Дадено. Какво е направил симпатягата? Да не е убил някого?

— Точно това е направил.

— Брей! — възкликна Лана и прилежно копира диска. — Понякога невинното изражение подвежда. Май не трябва да се доверяваме на хубавци, а? — добави и пъхна картичката си в опаковката на диска.

Питър Нолан не живееше на посочения от него адрес. Оказа се, че от петнайсет години в апартамент 4-Б на Шейсет и осма улица живеят семейство възрастни хора и тяхното престаряло куче.

След проверка в банката се оказа, че господин Нолан е открил сметка на двайсети декември и я е закрил само два дни по-късно.

„Имал е достатъчно време да купи колата — помисли Ив. — Но откъде ли е взел парите?“

Следвайки съвета на Рурк, тя завърши дългия и уморителен ден, като започна да търси сметки на името Палмър. Само след минути се убеди, че това ще й отнеме много повече време, отколкото имаше.

Колко ли време оставаше на Карл Нийсан? Навярно около двайсет и четири часа. Ако Палмър не беше променил навиците си, нямаше да бърза, щеше да се наслаждава на „работата“ си. Ала интуицията подсказваше на Ив, че през следващото денонощие той ще опита да отвлече Джъстин Полинска.

Докато компютърът работеше, тя се облегна назад и затвори очи. Наближаваше полунощ, още един ден беше изминал, Фийни упорито се трудеше и скоро щяха да имат информация за евентуалното местонахождение на убиеца. Вече знаеха марката и регистрационния номер на колата му.