Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

„Далас почти никога не се обезкуражава“ — помисли си Пийбоди. Беше виждала началничката си разгневена или загрижена, но никога не бе долавяла отчаяние и примирение в гласа й.

— Не бива да се самообвинявате. Направихте всичко възможно да откриете скривалището на убиеца.

— Но не успях да предотвратя отвличането на Карл. А ако бях направила всичко възможно, психопатът вече щеше да бъде в ареста. Следователно съм пропуснала нещо важно. Палмър ми се изплъзва именно заради този пропуск.

— Разследвате случая едва от три дни.

— Не, от три години. — Ив спря на един светофар, в този момент видеотелефонът й иззвъня. — Далас слуша.

— Лейтенант, обажда се полицай Дейлримпъл. Възложено ми е да наблюдавам дома на семейство Полински. Току-що в сградата влезе младеж на около двайсет и пет, среден на ръст. Придвижваше се пеш и носеше малка спортна чанта. Отвори външната врата с кодова карта, сега е вътре.

— Намирам се на три пресечки разстояние, полицай. Незабавно тръгвам към теб. — Тя вече взимаше завоя. — Погрижи се никой да не напуска сградата и повикай подкрепление. — Докато колата летеше по Медисън авеню, Ив замислено промълви: — Нещо не се връзва. Не мога да повярвам, че сам ще влезе в капана.

Когато стигнаха на посочения адрес, рязко удари спирачки и гумите на колата изскърцаха. Ив изскочи навън с извадено оръжие.

— Пийбоди, апартаментът на Полински е на четвъртия етаж. Заобиколи зданието и се изкачи по аварийната стълба. Ако убиецът реши да се измъкне, използвай оръжието си.

Самата тя влезе през главния вход и изтича нагоре по стъпалата, тъй като нямаше търпение да чака асансьора. Дейлримпъл вече я чакаше пред апартамента. Щом я видя, кимна и докладва:

— Партньорът ми чака пред задния вход. Заподозреният влезе в жилището преди две-три минути. Подкреплението вече е на път.

— Добре. — Тя го изгледа изпод око и забеляза, че е спокоен. Можеше да разчита на него. — Няма да чакаме подкреплението, а ще влезем. — Извади шперцовата си карта и отключи вратата.

— Дадено.

— Броя до три, после влизаме. Едно, две, три! — Блъснаха вратата и се озоваха в коридора, готови да използват оръжията си. Отнякъде долиташе музика — ритмично биене на барабани, съпровождащо изпълнение на китари. В дневната беше включен уредът за промяна на настроението — на екрана се преливаха тъмночервено и светлосиньо.

Ив направи знак на Дейлримпъл да мине вляво, в този момент от кухнята излезе гол мъж, който носеше бутилка вино и червена роза. Щом видя насочените към него оръжия, изкрещя и изпусна бутилката, а виното се изля на килима. Той се опита да прикрие интимните си части с розата.

— Не стреляйте! За бога, не стреляйте! Вземете каквото поискате. И без това нищо не ми принадлежи!

— Полиция! — озъби му се Ив. — Лягай по корем на пода, сложи ръцете си на тила. По-живо!

— Веднага госпожо, веднага. — Младежът се просна на килима. — Не съм направил нищо. — Той потръпна, когато Ив изви ръцете му и му сложи белезници. — Имах среща със Съни. Честна дума, тя ме покани тук.

— Ти пък кой си?

— Джими. Джими Рипски. Състудент съм на Съни. В момента сме в зимна ваканция. Тя ми каза, че родителите й били заминали за няколко дни, та можело да се срещнем в апартамента.

Ив презрително го изгледа и прибра оръжието си в кобура. Младежът трепереше като лист.

— Дейлримпъл, дай му някакво одеяло. Това не е човекът, когото търсим. — Накара Джими да се изправи и му свали белезниците, после му посочи стола. — Седни и разкажи всичко от игла до конец.

— Ами… добре. — Младежът се изчерви и скръсти ръце пред чатала си. — Разбирате ли, със Съни сме гаджета.

— Коя е тази Съни?

— Съни Полинска. Истинското й име е Шийла, ама всички й викат Съни. Това е апартаментът на родителите й. Баща й ще ме убие, ако разбере какво се е случило.

— Тя ли ти се обади?

— Да… всъщност не. — Той изгледа с безкрайна признателност Дейлримпъл, който му подаде някаква плюшена кувертюра. — Тази сутрин получих съобщение от нея по електронната поща, донесоха ми и едно пакетче. В писмото си тя съобщаваше, че родителите й заминавали за една седмица и че ме канела на гости. Пишеше да вляза в апартамента около полунощ, като използвам ключа, който ми е изпратила. И още, че искала да… се разположа удобно. — Той се загърна още по-плътно с кувертюрата. — Щяла да дойде в дванайсет и половина и искала да ме намери в леглото. — Навлажни устните си и колебливо добави: — Писмото ми се стори прекалено смело и дори вулгарно, което не е типично за Съни.