Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

В момента в съзнанието й се натрапваше само един въпрос: „Къде си, Дейв?“.

Обърна се към компютъра и нареди:

— Включи се, отвори файл „Палмър НЗН2“. Искам съпоставка на всички данни относно Дейвид Палмър. Каква е вероятността той да се укрива в Ню Йорк?

Работя… Предвид информацията, с която разполагам, съществува 97,6% вероятност лицето Палмър да живее в Ню Йорк.

— Каква е вероятността той да обитава частен дом?

Работя… 95,8% вероятност лицето Палмър да живее в частен дом.

— Като се вземе предвид местонахождението на останалите хора от списъка на Палмър, коя ще бъде следващата му жертва?

Работя… Най-вероятно ще се опита да отвлече лейтенант Ив Далас. Полинска и Майра засега са в безопасност.

— Желанието ти май ще се сбъдне, скъпа.

Тя се извърна. Рурк незабелязано беше отворил вратата между кабинетите.

— Действително исках точно това.

— Защо не носиш гривна за проследяване?

— Защото не подхожда на облеклото ми. — Ив стана, обърна се и го погледна в очите. — Повярвай ми, знам какво правя.

— Нима? — Той се приближи до нея. — Струва ми се, че си обсебена от Палмър. Действията му са те извадили от равновесие. Не провеждаш разследване, а търсиш лично отмъщение.

— Винаги приемам като лична обида убийствата на невинни хора. Връзката между престъпник и полицай е… по-дълбока, отколкото предполагаш.

— Може би. — Рурк нежно я помилва. Беше бледа, под очите й имаше сенки. Успяваше да преодолее умората само благодарение на силното си желание да залови човека, който я предизвикваше с постъпките си. — Така или иначе успя да прекъснеш „работата“ на Палмър. Сега няма върху кого да експериментира.

— Ще стане още по-нетърпелив и няма да чака дълго. Не ми е необходим компютърен анализ, за да предвидя поведението му. До трийсет и първи декември остават по-малко от четирийсет часа. Не желая да започвам новата година с мисълта, че този психопат е на свобода. А той не иска да започне годината без мен.

— В това отношение желанията ни съвпадат — престорено небрежно отбеляза Рурк.

— Не бой се, ще бъда до теб. — Ив почувства, че той копнее за нежност, притисна се до него и го целуна. — Нали съм ти дала обещание.

— Държа да го изпълниш.

Когато тя понечи да се отдръпне, Рурк я прегърна и я привлече към себе си.

— Още не съм свършил — прошепна и я целуна толкова страстно, че кръвта й забушува.

За миг забрави проблемите, светът престана да съществува. Усещаше само устните на съпруга си и тялото му, което неизменно събуждаше в нея неподозирани желания.

Да се подчинява на страстта си към него й се струваше естествено като дишането.

— Рурк, спомняш ли си какво направихме на Бъдни вечер?

Той я целуна зад ухото и почувства тръпката, която премина по тялото й.

— Имам само смътни спомени.

— Тогава ще опресня паметта ти в навечерието на Нова година. — Отметна глава и закачливо се усмихна. — Реших да превърна правенето на любов в празнична традиция.

— Винаги съм си падал по традициите.

— Слушай, ако продължаваме така, няма да свърша никаква работа… — В този момент видеотелефонът иззвъня, тя се изтръгна от прегръдките на Рурк и се втурна към апарата. — Тук Далас.

— Лейтенант… — Лицето на Пийбоди се появи на монитора. За миг изображението затрептя и изчезна, сетне отново се появи.

— Пийбоди, връзката ли е лоша, или ти е поникнал още един нос?

— Тук апаратурата е още по-примитивна от онази в Централното полицейско управление. — Гласът й беше прекъснат от силно пращене. — А храната не се поддава на описание. Ще предупредя всеки, който планира къде да прекара отпуската си, да не стъпва в „Рексал“.

— Жалко. С Рурк смятахме да прекараме там новогодишните празници… Шегата настрана, открихте ли нещо?

— Разбира се. Засега сме намерили само един компютър, до който Палмър е имал достъп. Колкото и да е странно, открихме го в параклиса. Нашият човек успял да убеди свещеника, че е преоткрил Бог и че възнамерява да напише книга за спасяването на душата си.

— Алилуя! Остава Макнаб да разкодира файловете му.

— Той твърди, че това е фасулска работа. Млъкни, Макнаб! — Пийбоди извърна глава. Лицето й внезапно стана ярко оранжево — може би се бе зачервила от гняв или причината беше в лошата връзка. — Лейтенант, рапортувам, че детектив Макнаб продължава да бъде гадняр и досадник.

— Ще го взема под внимание. А сега обясни до какво сте се добрали.

— Макнаб откри в компютъра файловете с „книгата“, която Палмър уж е писал, за да заблуди свещеника. Твърди, че ще успее да се добере до скритата информация. Хей, какво става?