Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Пращенето се усили, на монитора се появиха преплетени линии и някакви цифри. Ив затвори очи и реши да се въоръжи с търпение.

След секунди екранът се проясни, появи се Макнаб, както винаги ухилен до уши. Тя забеляза, че на едното му ухо висяха шест сребърни халкички. Очевидно не бе намерил за необходимо да промени екстравагантната си външност заради посещението на извънземната затворническа колония.

— Здравейте, лейтенант. Вашият човек не е съвсем бос в областта на компютрите и е успял да закодира важната информация. Обаче… разкарай се, красавице, аз съм електронният специалист. Лейтенант, подавам официално оплакване, че полицай Пийбоди ми пречи да изпълнявам служебните си задължения. Но да се върнем на въпроса — опитвам се да отстраня текста на глупашката му книга и да разбера всъщност какво съдържат файловете. Мисля, че няма да ми отнеме много време. Най-големият проблем, освен непрекъснатото заяждане на сътрудничката ви, е свързването с вас. Не стига, че апаратурата е архаична, ами в момента бушува метеоритна буря, която ще ни създаде допълнителни неприятности.

— Възможно ли е да пренесеш компютъра на друго място?

— Защо не?

— Тогава го конфискувай и с Пийбоди се качете на първия междупланетен кораб за Земята. Ще продължим работата по време на пътуването. Очаквам да се свържеш с мен, щом се добереш до нещо важно.

— Хей, но това е жестоко! Чуваш ли, сладурано, разрешиха ни да конфискуваме проклетия компютър!

— Действай по-експедитивно — скастри го Ив. — Ако случайно ти създават проблеми, помоли надзирателя да ми се обади. Това е всичко.

По пътя към Централното полицейско управление Ив три пъти спира колата, за да провери дали я следят. Сигурна бе, че Палмър ще се опита да я похити на улицата, тъй като не би могъл да проникне в охраняваната „крепост“ на Рурк.

Не забеляза „опашка“. Нещо повече, не усети присъствието на престъпника. Докато пътуваше с ескалатора към отдела на Фийни, й хрумна, че може би е решил да я отвлече от управлението. Та нали се бе предрешил като полицай, за да влезе в жилището на Карл Нийсан. Може би втори път ще използва същия трик и незабелязано ще се промъкне в полицията, където няма да се набива на очи, ако носи униформа.

Рискът беше голям, но Палмър обичаше да рискува, защото опасността го възбуждаше, доставяше му удоволствие.

Докато се изкачваше с ескалатора и вървеше по коридорите, тя се оглеждаше, почти очаквайки да зърне психопата.

След като разговаря с Фийни и го помоли да помогне на Макнаб след пристигането му, взе асансьора, за да отиде в кабинета на Уитни.

Прекара цялата сутрин в сградата на полицейското управление, като кръстосваше по коридорите, за да накара Палмър да я нападне. Следобед избра друга тактика. Отново посети къщите, в които вече бе идвала заедно с Пийбоди. После тръгна по улицата, купи си чаша кафе от един подвижен павилион и бавно го изпи, обгърната от дима на скарата, върху която се печаха соеви кренвирши.

„Какво ли чака?“ — гневно си помисли и хвърли пластмасовата чаша в уреда за рециклиране. Ревът на форсиран двигател я накара да се обърне… и да види Палмър, който седеше в колата си.

Той й се усмихна и й изпрати въздушна целувка. Хвърли се към него, но убиецът натисна лоста за вертикално излитане и се понесе към южните райони на града.

Ив скочи в колата си и потегли, като едновременно се свърза с диспечера:

— Тук лейтенант Ив Далас. До всички патрулни коли в отсечката между Парк авеню и Осемдесета улица. Преследвам заподозрян в убийство. Автомобилът е марка „Бустър“, черен, с нюйоркски регистрационен номер „Делта Зиро-4821“. Движи се на юг от Парк авеню.

— Съобщението прието, Далас. Колите вече са на път. Виждаш ли автомобила на преследвания?

— Не. Повтарям — движи се на юг с голяма скорост. Водачът вероятно е въоръжен и опасен.

— Прието.

— Къде се скри, мръснико? Къде? — Ив удряше с юмрук по волана, докато колата й шеметно се носеше по улиците. Заобиколи парка и подкара по обратния път, като си мърмореше: — Скри се прекалено бързо. Бърлогата ти сигурно е наблизо.

Спря колата и се опита да потисне гнева си. Трябваше да се овладее, да не се поддава на емоциите си. След половин час безуспешно претърсване на квартала бе прекратила преследването, защото знаеше, че е безполезно. Палмър беше скрил автомобила си в гараж броени минути, след като го беше забелязала.

Трябваше да се претърсят всички обществени и частни паркинги и гаражи в три сектора на града. Предвид ограничения бюджет на полицията, това щеше да отнеме дни. Отделът не разполагаше с достатъчно пари, за да бъде ускорено претърсването.