Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Друга песен ще запееш след пет минути.

Оказа се прав. Ив не проговори повече от пет минути, а когато след половин час най-сетне тръгна към банята, кръвта й още кипеше. Рурк я последва, но тя реши да не спори, защото щеше да го предизвика още повече.

Мълчаливо взе душ и влезе в кабинката за изсушаване, откъдето можеше да наблюдава съпруга си. Докато вълните от топъл въздух я обливаха, гледаше как водните струи се стичат по мускулестото му тяло.

Върна се в спалнята и тъкмо когато се обличаше, възнамерявайки да изпие чаша кафе и да продължи работата си, портативният й видеотелефон иззвъня. Тя се пораздразни, че я търсят по личния й апарат, но все пак го включи.

— Тук Далас.

— Приятно ми бе да те видя. Лице срещу лице.

— Здравей, Дейв. — Със свободната си ръка тя включи комуникатора в джоба си и натисна копчето, избиращо кода на Фийни. — Хубава кола имаш.

— И аз я харесвам. Бърза е и удобна. Изглеждаш уморена, лейтенант. Доста си бледа. Навярно както винаги си затрупана с работа. Жалко, че не можа да си починеш по време на празниците.

— Е, имаше и приятни моменти.

— Аз пък си прекарах прекрасно. — Красивото му лице се озари от усмивка. — Толкова е приятно отново да се заловиш за работа. Честно казано, поддържах уменията си, докато бях в… изгнание. Но и двамата с теб знаем, че няма по-хубав град от Ню Йорк. Нищо не може да се сравни с удоволствието да се завърнеш у дома и да се занимаваш с онова, което ти доставя най-голямо удоволствие.

— Жалко, че няма да останеш задълго.

— О, няма да пропусна посрещането на Нова година на площад „Таймс“. Всъщност се надявам да я посрещнем заедно.

— Няма да стане, Дейв. Имам други планове. — С крайчеца на окото си тя видя как Рурк излезе от банята и като внимаваше да не попадне в обсега на видеотелефона, седна пред компютъра и безшумно започна да натиска клавишите.

— Мисля, че ще ги промениш, когато разбереш още кого съм поканил на празненството. Отвлякох я преди малко. Всеки момент ще ти се обадят полицаите, които я охраняваха. Ченгетата не са поумнели по време на отсъствието ми. — Той се изкиска. — Заснех видеофилмче, Далас. Изгледай го, а по-късно ще ти съобщя какво трябва да направиш, за да запазиш живота на приятелката си.

Образът се смени и кръвта на Ив се смрази, когато видя коя е пленницата на психопата. Жената в клетката беше бледа като платно и бе изпаднала в безсъзнание, ръката й безжизнено висеше през решетките.

— Обаждането е от обществен видеотелефон — прошепна Рурк, — намиращ се на Гранд Сентръл.

Като в просъница Ив чу гласа на Фийни по комуникатора. Ирландецът повтори информацията на Рурк и съобщи, че патрулните коли вече пътуват към гарата.

Но усилията на всички бяха напразни. Дейв отдавна беше напуснал Гранд Сентръл.

— Майра е в ръцете му… — отчаяно прошепна тя. — Отвлякъл е Майра.

Паниката се опитваше да я завладее. Беше се свила на кълбо в корема й, пълзеше нагоре по гърлото й и я задушаваше. Ръцете на Ив трепереха, затова побърза да свие юмруци.

Паниката заплашваше да я погълне, когато оглеждаше апартамента на Майра, когато намери счупената гривна на пода на кабинета.

— Използвал е лазерни инструменти — отбеляза и прибра гривната в плик за веществени доказателства. — Спокойният й глас не издаваше тревогата й. — Предвидил е тази възможност и е донесъл необходимите инструменти.

— Лекарите оказват първа помощ на полицаите от охраната. Двамина само са зашеметени с електрошоково устройство. Но един от онези, които са охранявали жилището отвътре, сериозно е пострадал. — Фийни приклекна до нея. — Палмър е минал през задния вход и много професионално е обезвредил алармената система. Ударил е полицая в кухнята и го е зашеметил с палката. Хаосът в дневната подсказва, че вторият човек от охраната му е създал повече работа. Битката е била жестока. Майра сигурно е била тук, в кабинета си. Ако вратата е била затворена, навярно не е чула нищо, особено ако е била погълната от работата си. Помещението е звукоизолирано.

— Излиза, че престъпникът е успял да обезвреди четирима опитни полицаи, да свали гривната и преспокойно да отвлече Майра. Подценихме го, Фийни. Никога няма да си го простя. Дейв доста се е променил. Научил е доста неща, освен това е в блестящо физическо състояние от непрекъснатите тренировки в гимнастическия салон на затвора. Не си е губил времето, докато е бил лишен от свобода.

— Майра ще съумее да отгатне мислите му. — Фийни сложи ръка на рамото й. — Знае как да се справи с него и няма да се предаде. Дано само да запази самообладание.