Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Всички ли, лейтенант?

— Всички без изключение.

Тя отиде в кабинета на Рурк, за да използва свободния компютър. Когато данните се появиха на монитора, заобяснява на съпруга си:

— Домовете на хората, набелязани от Палмър, са очертани със синьо. Ще съсредоточим вниманието си от центъра към периферията на Манхатън — районът е най-населеният в източната част на града. Интересуват ни частните къщи в радиус от десет пресечки. Придържай се към тях, освен ако нещо ти направи особено впечатление. — Разкърши рамене, за да облекчи напрежението, затвори очи, за да проясни съзнанието си. — Най-вероятно къщата е двуетажна, непременно има мазе. Напълно звукоизолирана е, със собствен гараж. Колегите претърсват обществените паркинги, но се обзалагам, че Палмър разполага със собствен гараж. Иска да го намеря, следователно не е положил особено големи усилия да се укрие. Иска да се поизпотя, но не и да се проваля. Има ми зъб и желае да ми отмъсти, без мен играта ще му бъде безинтересна…

Тя замълча за миг и рязко се извърна:

— Необходима съм му. Господи! Провери всички документи за покупка, ипотеки, договори за наемане на мое име.

— Ето го новият подход, лейтенант — промълви Рурк и се зае за работа. — Хрумването ти е блестящо.

— Искам данните на монитора. — Ив застана зад него и впери поглед в екрана. Когато заедно с името й се появи дълъг списък, тя изруга: — Да му се не види, как се е сдобил с всичко това?

— „Всичко това“ не е на Палмър, а твое.

— Какви ги дрънкаш? Аз не притежавам нищо.

— Това са имоти, които съм прехвърлил на твое име — обясни той, като продължаваше работата си.

— Така ли? Но защо?

Рурк докосна пръста й с венчалната халка и бе възнаграден с удар по рамото.

— Вземи си всичко обратно. Настоявам! — възкликна Ив.

— Нещата не са толкова лесни. Всъщност като ти прехвърлям част от имуществото си, избягвам големите данъци… Не, тук всичко наистина ти принадлежи. Ще опитаме комбинация от имена.

Искаше й се да му вдигне скандал, но моментът беше неподходящ — нямаха време за губене.

Откриха трима собственици на сгради в Манхатън, които носеха името Дейвид Далас.

— Поискай описание на имотите.

— Имай малко търпение. Не е толкова лесно да проникнеш в компютъра на общината.

„Нищо не е трудно за теб, скъпи“ — помисли си Ив, когато след миг информацията се появи на монитора.

— Не, тази е в центъра… използват я за сексклуб. Дай следващата. — Впи пръсти в облегалката на стола, изгаряше от нетърпение. — Намира се извън очертания район, но не бива да я изключваме. Да видим последната. Да му се не види! — прошепна тя. — Дейв се оказа верен на принципите си. Купил е къщата на родителите си!

— Да, сдобил се е със сградата преди две години и половина. Нотариалният акт е на името на Дейвид Далас. Твоят приятел е бил изключително далновиден и е планирал действията си години напред. Ще намерим на това име и банкови сметки или сметка, която вече е закрита.

— Мръсникът е само на пет преки оттук! — Ив целуна съпруга си, върна се в своя кабинет и възкликна: — Намерихме бърлогата му! — Погледна часовника и добави: — Имаме седем часа да измислим как да го заловим.

Ив настояваше да отиде сама, но склони да я оборудват с подслушвателно устройство. Съгласи се и да разположат подкрепления на достатъчно голямо разстояние от къщата, че да не ги забележи Палмър. Сложи си за късмет шерифската значка от Пийбоди и изчака с нарастващо нетърпение, докато Фийни проверяваше предавателя.

— Мисля, че всичко е наред — промърмори ирландецът. — Като прегледах видеозаписа, се убедих, че Палмър не разполага с устройство, което да открие твоя „бръмбар“. Поставили сме и едно апаратче, за да го заблудим и да си помисли, че го е открил и го е обезвредил.

— Браво, предвидил си всичко.

— Но да знаеш, че ако чуя нещо подозрително, веднага ще се намеся. — Той се обърна към Рурк, който току-що беше влязъл: — Ще ви оставя насаме. Имате на разположение една минута.

Рурк се приближи до нея и докосна значката:

— Странно, не приличаш на Гари Купър.

— На кого?

— На актьора, изпълняващ главната роля във филма „Пладне“. Всъщност в твоя случай филмът трябва да се нарича „Полунощ“. Не забравяй, че си ми обещала нещо за новогодишната нощ.

— Няма. За нищо на света няма да пропусна възможността да получа подаръка си. А сега се успокой — ще се справя.

— Не се съмнявам. — Той нежно я целуна. — Поздрави Майра от мен.