Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Дадено. Хората ми вече заемат местата си. Време е да тръгвам.

— До скоро, скъпа.

Рурк изчака няколко секунди, после я последва на улицата и се качи в колата на Фийни, като безцеремонно заяви:

— Ще дойда с теб.

— Далас ще се разсърди. — Фийни почеса брадичката си.

— Толкова по-зле за нея. Слушай, в продължение на няколко часа проучвах системата за сигурност в къщата на Палмър. Сигурен съм, че мога да я изключа с дистанционно устройство.

— Не думай — усмихна се ирландецът.

Рурк го погледна в очите:

— Ще се справя за около двайсет минути.

Фийни включи двигателя и промърмори:

— Ще видим.

Ив застана пред входната врата точно в десет. Беше решила, че е по-добре да не чака до крайния срок, определен от Палмър. Старата каменна къща очевидно бе ремонтирана, а наблюдателните камери и сензорите бяха монтирани така, че да не загрозяват елегантната фасада.

Беше сигурна, че Палмър я наблюдава и това й достави удоволствие. За миг впери поглед в камерата, сетне отключи с шперца си.

Затвори вратата и чу как ключалките изщракаха. В същия момент лампите в голямото антре се включиха. От вътрешния домофон се дочу гласът на Палмър.

— Добър вечер, Далас. Радвам се, че дойде. Тъкмо успокоявах доктор Майра, че скоро ще се появиш, за да започнем новогодишното празненство. Между другото, приятелката ти е жива и здрава. Ако обичаш, остави оръжието си.

— Няма — заяви тя и направи няколко крачки. — Няма да остана невъоръжена, та да ме заловиш, докато слизам по стълбата. Не ме мислиш за глупачка.

Палмър се засмя:

— Имаш право. Задръж оръжието си, дори го извади от кобура и се приготви да го използваш. Нямам нищо против. Но не забравяй, че съдбата на докторката е в твои ръце. Ела при нас, лейтенант. Да празнуваме заедно.

Ив беше влизала в къщата преди години, за да разпита родителите му. Спомняше си разположението на помещенията, но за всеки случай прегледа плана на сградата. При все това, докато се движеше през къщата, непрекъснато се отглеждаше за замаскирани капани. Влезе в кухнята и отвори вратата към мазето. Дочу приветствени възгласи, ръкопляскания. Осветлението беше ярко, от тавана се спускаха гирлянди, навсякъде имаше празнична украса.

Извади оръжието от кобура и заслиза по стълбата.

Първото, което видя, бе маса с пъстроцветна покривка, върху която бяха поставени бутилка шампанско в кофичка с лед и деликатесни сандвичи в сребърни подноси.

После погледът й попадна върху клетката, в която… беше затворена Майра.

— Лейтенант… — спокойно заговори психиатърката, макар че й идваше да изкрещи. Нарочно не назова Ив по име, за да подчертае, че отношенията им са само професионални.

— Докторе — прекъсна я Палмър, — нали се разбрахме, че само аз ще говоря. Далас, обърни внимание на устройството, което държа. Искам да си наясно, че ако натисна бутона, силен електрически ток ще премине през металните решетки на временния дом на приятелката ти. След броени секунди ще бъде мъртва. Оръжието ти не ме плаши — ще убия докторката, дори да го използваш. Нервната ми система ще реагира на шока, машинално ще натисна бутона и тази симпатична жена ще бъде… хм… опечена.

— Добре, Дейв. Все пак искам да се убедя, че не си сторил нищо на Майра. Добре ли сте, докторе?

— Да. — Майра едва сдържаше истерията си. — Дори с пръст не ме е пипнал. Мисля, че изобщо няма да го стори. Няма да ми причиниш зло, нали, Дейвид? Знаеш, че искам да ти помогна. Разбирам колко ти е трудно, след като никой не оценява постиженията ти.

— Бива си я — обърна се младият мъж към Ив. — Умее да говори така, че да те забаламоса. Не искам да проявявам неуважение към нея — както виждаш, дори не съм я съблякъл — но по-добре й кажи да си затваря устата.

— Ние с Дейв ще се разберем, доктор Майра. — Ив пристъпи към него. — Нали, Дейв? Това засяга само нас двамата.

— Толкова отдавна очаквам този момент. Виждаш, че съм положил усилия да го ознаменуваме. — Посочи към масата и добави: — Изпий чаша шампанско, вземи си от ордьоврите. Да отпразнуваме смъртта на старата година и раждането на новата. И още нещо — преди да изключа подслушвателното ти устройство, уведоми хората си, че ако някой се опита да влезе тук и двете ще умрете.

— Сигурна съм, че са те чули. Освен това им е заповядано да не припарват в къщата. Нали предупреди, че искаш да дойда сама? Подчиних се и трябва да признаеш, че винаги съм играла честно с теб.

— Вярно е. Научихме се взаимно да се доверяваме.