Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— В основни линии потвърждават онова, което вече знаем: номерата на банковите сметки, трансферите. Трябва да откриеш нещо повече, да опиташ нов подход към проблема. — Вдигна поглед, забеляза, че тя едва стои на краката си и добави: — А най-вече трябва да се наспиш.

Ив знаеше, че е безполезно да спори с него.

— Добре. Но и ти имаш нужда от сън. Предлагам няколко часа да подремнем на специалния стол, заместващ леглото. Не искам да се отделям от компютъра.

Кафето, което беше изпила, не бе успяло да прогони умората й. Затвори очи и след секунди потъна в сън, смущаван от неописуеми кошмари.

Образът на Майра, затворена в клетката, се смесваше с картини от ужасното й детство, което бе прекарала заключена в някоя хотелска стая. Болката и страхът още живееха в съзнанието й. Мъжът ще дойде… Палмър… баща й… ще дойде и ще й причини болка, защото тя е във властта му. Защото това му доставя удоволствие. Защото не можеше да му попречи.

Докато не го уби.

Но и след смъртта си той се завръщаше в сънищата й и отново я изнасилваше. Ив изстена, притисна се до Рурк. И отново преживя всичко.

Събуди я миризмата на силно кафе и апетитният аромат на храна. Сепна се, седна на стола, примигна в мрака и забеляза, че е сама. Олюлявайки се, отиде в кухнята, където Рурк вече изваждаше храната от автоготвача.

— Трябва да хапнеш нещо, скъпа.

— Добре — промърмори тя, но първо си наля голяма чаша кафе. — Доста мислих върху онова, което ми каза — да опитам нов подход, да погледна на проблема от различен ъгъл. — Седна, защото Рурк насила я настани на стола, и започна да се храни, без да забелязва какво има в чинията й. — Хрумна ми, че може би Палмър е купил или е наел къщата година-две преди завръщането му в Ню Йорк.

— Възможно е, но още не съм открил някакви плащания.

— Ще ги намериш, сигурна съм. — Дочу как в съседното помещение иззвъня портативният й видеотелефон и скочи на крака. — Стой тук, направи всичко възможно да проследиш обаждането. — Седна зад бюрото си и се опита да си придаде невъзмутимо изражение. — Тук Далас.

— Добро утро, лейтенант. Надявам се, че си спала добре.

— Спах като къпана, Дейв — усмихна се тя и сви юмруци под плота.

— Радвам се. Искам те отпочинала на нашата среща. Разполагаш с… да видим… с около седемнайсет часа, докато се видим. Уверен съм, че няма да измамиш очакванията ми.

— В никакъв случай. Знаеш ли, ако ми кажеш къде си, ще се срещнем много по-рано.

Той се разсмя, очевидно чувството й за хумор му доставяше удоволствие.

— И да провалим забавлението, така ли? Няма да го допусна. Ще си поиграем на криеница, Далас. Ако ме намериш до полунощ, дори косъм няма да падне от главата на доктор Майра. Но само при условие, че дойдеш сама. Охранителната ми система е свръхмодерна и веднага ще разбера, ако водиш гости. Забележа ли неканени посетители, приятелката ти ще умре и то сред адски мъки. Искам те, Далас. Само теб и никого друг. Ясно ли е?

— Играта винаги е била между мен и теб, Дейв.

— Точно така. Ела в полунощ и то сама, за да довършим онова, което започнахме преди три години.

— Какво ми гарантира, че тя още е жива?

Палмър усмихнато отвърна:

— Нищо. — И прекъсна връзката.

— Отново се обаждаше от уличен видеотелефон — промърмори Рурк. — Някъде в Порт Оторити.

— Трябва да намеря скривалището му. Ако не бъда там в полунощ, ненормалникът ще убие Майра. — Стана и закрачи напред-назад. — Убедена съм, че не лъже, че убежището му наистина е снабдено с камери за наблюдение на улицата и на помещенията в къщата, както и сензори. Едва ли е имал възможност да ги инсталира за една седмица. Били са монтирани в къщата или е поръчал да бъдат поставени още докато се е намирал в затвора… благодарение на наивността на свещеника.

— Предлагам да направим справка за платени данъци, да прегледаме жилищните планове на всеки квартал, но ще ни отнеме време.

— С каквото почти не разполагаме. Да започваме.

В два й съобщиха, че Пийбоди и Макнаб най-сетне са пристигнали. Тя се свърза с тях и им нареди да донесат компютъра в дома й. Нямаха време за губене и се налагаше да работят заедно.

Щом помощниците й пристигнаха, започна да ги инструктира:

— Макнаб, използвай онзи компютър. Започни да търсиш преводи на пари и покупки, извършени от името на свещеника. А може би престъпникът е използвал комбинация от своето име и от това на светия отец. Пийбоди, свържи се с Уитни — нека нареди претърсване на всички частни гаражи в района, където смятаме, че се намира убежището на Дейв. Искам колкото е възможно повече униформени полицаи да обиколят обществените паркинги и гаражи, като конфискуват записите, направени от охранителните камери през последната седмица.