Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Този път никой не може да отгатне мислите му. Въобразявах си, че го познавам и това ми попречи да проумея истинските му намерения. Допуснах фатална грешка, а Майра ще заплати с живота си заради глупостта ми.

— Престани! Единствената ти грешка е, че се самообвиняваш.

— Хрумна ми, че може да залови Рурк и да го използва, за да се добере до мен. Ако е направил по-сериозно проучване, сигурно е разбрал слабото ми място. — Опита да се овладее и бавно се изправи. — Излиза, че Дейв ме познава по-добре, отколкото предполагах. Известно му е колко обичам Майра.

— Разчита, че залавянето й ще те извади от равновесие. Нима ще му доставиш това удоволствие?

— Не! — Тя дълбоко си пое дъх. — Не! Необходима ми е помощта на Макнаб. Кога трябва да пристигнат от междупланетното пътуване?

— Утре по обяд. Имали са някакви проблеми с транспортното средство. Макнаб ми се обади няколко пъти, но връзката беше безобразна. Доколкото разбрах, се е натъкнал на някакви банкови сметки.

— Прехвърли всички данни в домашния ми компютър. Ще работя вкъщи.

— Налага се да подслушваме разговорите по портативния ти видеотелефон.

— Палмър сигурно е предвидил подобна възможност, но все пак го направете. — Погледна Фийни в очите и добави: — Трябва да направим всичко възможно…

— Ще я спасим, Далас.

— Надявам се. — Тя печално се загледа в гривната, която беше прибрала в прозрачно пликче. — Ако й стори нещо, ще го намеря и ще го убия. — Отново вдигна поглед. — Ще го убия, каквото и да ми струва.

Рурк я чакаше отвън. Не бе възразила, когато беше предложил да я придружи. Сега беше доволна, че има кой да я закара до вкъщи. Не й се шофираше, искаше да се съсредоточи, да обмисли следващите си действия. Щом седна в колата, замислено промълви:

— Фийни ще ми изпрати информацията. Разбрах, че става въпрос за финансови операции. Ти ще се справиш по-бързо от мен. „Метачите“ ще поработят в дома на Майра, но се съмнявам, че ще намерят важни веществени доказателства. И без това убиецът е известен, не се налага да го идентифицираме. Пийбоди и Макнаб ще се върнат едва утре по обяд, ще обработваме сведенията, които междувременно ще ни изпращат.

— Огледах алармената инсталация и охранителната система. Бива си ги. Палмър е използвал модерно устройство, за да ги изключи. Не всеки може да се снабди с подобен уред. Ще ти помогна да проследиш откъде е закупен.

— Ще го оставим за по-късно. В момента няма особено значение. Това е поредният капан на Дейв, който се надява да се хвана на уловката и да загубя ценно време. — Тя потърка слепоочията си, опитвайки да прогони нетърпимото главоболие. — Униформени полицаи вече разпитват съседите. Едва ли са видели или чули нещо, но може и да имаме късмет. — Затвори очи и се постара да забрави страха, който й пречеше да разсъждава рационално. — Поне съм сигурна, че няма да я убие до настъпването на новата година. Дейв влага символизъм в постъпките си. Решил е утре в полунощ да бъде с мен и използва Майра, за да ме накара да му се подчиня.

„Говори прекалено спокойно — помисли си Рурк. — Опитва да се контролира.“

Ала погледът й му бе подсказал за обзелата я паника, за мъката, която изпитваше. Когато се прибра вкъщи, тя отиде право в кабинета си и поиска от компютъра всички файлове, свързани с разследването. После нанесе данните на специалното табло, което използваше при подобни случаи. Премести снимката на Майра и едва тогава Рурк забеляза, че ръката й трепери.

— Скъпа моя… — Хвана я за раменете и я накара да се обърне. — Отпусни се, дай воля на чувствата си.

— Не мога. Замълчи, не говори.

— Невъзможно е да продължаваш по този начин. — Рурк отслаби хватката си, когато тя опита да се отскубне. — Поплачи, ако ти се плаче — продължи с по-мек тон. — Знам колко обичаш Майра.

— Боже мой! — Тя силно го прегърна и притисна лице до шията му. — О, боже! — Трепереше като лист, но не се разплака, само все по-силно се притискаше към него. — Не искам да мисля какво може да й стори. Иначе ще се размекна, ще се предам.

— Не забравяй, че Майра има силен дух и е много умна. Ще съумее да оцелее.

— Дано. — Видеотелефонът иззвъня, обаждаше се Фийни с данни за финансовите операции на Палмър.

— Позволи ми да ти помогна — предложи Рурк. — Обещавам, че престъпникът няма да спечели този рунд.

— Точно така.

Ив продължи да работи, докато очите и съзнанието й се замъглиха, изпи няколко чаши кафе и отново седна пред компютъра. В два след полунощ Фийни й изпрати нова информация. Очевидно тримата също продължаваха да работят. Рурк прегледа данните и заяви: