Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Точно сега не бива да разрушаваме постигнатото. Предлагам ти сделка, Дейв, по-точно — замяна. Освободи Майра, а аз ще заема мястото й. Ще имаш онова, което желаеш.

— Ив, недей… — обади се Майра.

— Не се намесвайте, докторе, това засяга само мен и Дейв. — Ив не откъсваше поглед от него, невъзмутимото й изражение не издаваше чувствата й. — Разбрах за какво мечтаеш, до какво се свежда всичко: да ме заключиш в клетката, както аз те заключих в затвора. Цели три години грижливо си обмислял плана си, действал си, уреждал си всичко стъпка по стъпка. Този път си се справил блестящо. Пусни Майра. Тя изпълни ролята си на примамка, вече можеш да я освободиш. Щом го сториш, ще ти предам оръжието си. Доброволно ще вляза в клетката и ще имаш „опитно зайче“, за каквото винаги си мечтал.

Отново пристъпи към него. Взираше се в очите му, видя как погледът му стана пресметлив и разбра, че е попаднала точно в целта.

— Майра е мекушава, изобщо не може да се сравнява с мен. Пък и не е в блестяща кондиция — по цял ден си седи зад бюрото и бърника из мозъците на пациентите. Ако я подложиш на някой от твоите експерименти, бързо ще се предаде и няма да ти достави удоволствие. А пък аз ще издържа дълги часове, няколко дни, дори седмица, стига да съумееш да задържиш отвън хората ми. Знаеш, че и двамата с теб ще свършим тук.

— Да, смъртта не ме плаши.

— Ако се предам в ръцете ти, едновременно ще си отмъстиш и ще завършиш експеримента си. Но преди това трябва да освободиш Майра.

От стереоуредбата се разнасяше гръмка музика. На екрана на телевизора хората, събрани на площад „Таймс“, приличаха на гъмжило от мравки.

— Хвърли оръжието!

— Обещай, че приемаш условията ми. — Тя затаи дъх и се прицели в корема му. — Ако не се съгласиш, ще те убия. Майра ще загине, но аз ще оцелея. А ти ще загубиш всичко. Приеми условията ми, Дейв. Повярвай ми, сделката е изгодна.

— Съгласен съм. — Почти тръпнещ от възбуда, той избърса устните си с опакото на дланта си. — Хвърли оръжието и се отдалечи от него.

— Преди това спусни клетката на пода, за да докажеш, че няма да ме измамиш.

— Дори да я спусна, пак мога да убия приятелката ти. — Ала той натисна някакво копче на командния пулт, клетката се полюшна и се спусна надолу.

— Знам. Ние сме във властта ти. Моля те, позволи ми за последен път да изпълня задълженията си. Дала съм клетва да пазя живота на всички свои съграждани, включително на тази жена. Отключи клетката.

— Хвърли оръжието! — Този път той изкрещя толкова силно, че гласът му заглуши музиката и веселите викове на хората на площада. — Нали обеща, направи го!

— Добре. Значи приемаш условията ми. — Студена пот се стичаше по гърба й, когато се наведе да остави оръжието на пода. — Не убиваш безцелно, а в името на науката. Отключи клетката и освободи доктор Майра. — Ив вдигна ръце, сякаш се предаваше.

Палмър се изкиска, грабна електрошоковата си палка и заплашително я насочи към нея.

— За всеки случай. Да не си посмяла да мръднеш, Далас.

Сърцето й, което бе спряло за миг, отново затуптя, когато Палмър натисна бутона, с който се отключваше вратата.

— Жалко, че си тръгвате, доктор Майра. Но обещах на лейтенант Далас да танцувам само с нея.

— Позволи ми да й помогна. — Ив приклекна и хвана ръката на приятелката си. — Схванала се е от престоя в клетката. Добре, че я освободи — нямаше дълго да изкара, Дейв — добави и силно стисна дланта на Майра.

— Влизай в клетката, влизай!

— Искам да се убедя, че тя е в безопасност. — Без да се изправи, Ив блъсна Майра встрани и я закри с тялото си. За миг зърна някакво движение на стълбата, сетне успя да извади резервното си оръжие.

— Излъгах те, Дейв. — Видя как очите му се разшириха от изумление, как посегна към дистанционното устройство… електрошоковата палка се изплъзна от ръката му. Множеството на площад „Таймс“ нададе радостни възгласи, когато изстреляният от Ив заряд улучи гърдите на Палмър.

Тялото му се загърчи, сякаш той изпълняваше някакъв примитивен танц. Оказа се, че не е излъгал — сгромоляса се върху клетката, а пръстът му конвулсивно натисна бутона.

От решетките и от мятащото се тяло полетяха искри. Ив издърпа Майра встрани и я защити с тялото си.

— Якето ти се е подпалило, лейтенант. — Със завидно спокойствие Рурк се наведе и угаси пламъчетата, които вече бяха прегорили дупка в кожената дреха.

— Какво търсиш тук?

— Дойдох да те взема — нали имаме уговорка за тази вечер? — Той се наведе и помогна на Майра да се изправи. — Свърши се, мъртъв е… — прошепна и избърса сълзите, които се стичаха по страните й.