Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Пазиш ли разпечатката на съобщението? А хартията, с която е било опаковано пакетчето с ключа?

— Изхвърлих хартията, но разпечатката запазих. За спомен, нали разбирате?

— Хубав спомен, няма що. Полицай, повикай партньора си и моята помощничка.

— Госпожо, мога ли да ви попитам нещо? — продължи младежът, когато Дейлримпъл заговори в комуникатора си.

— Наричай ме лейтенант Далас.

— Добре, госпожо. Извинете, лейтенант. Какво става тук? Съни добре ли е?

— Разбира се. Тя е с родителите си.

— Но… как е възможно? Нали обеща да дойде тук.

— Мисля, че някой друг ти е изпратил съобщението. Някой, който е искал да ми създаде допълнителна работа през тази нощ. — Тя седна и извади портативния си видеотелефон. — Ще проверя дали казваш истината, Джими. Ако не си ме излъгал, полицай Дейлримпъл ще уреди негов колега да те съпроводи до дома ти. Ще му дадеш разпечатката от съобщението и… твоя компютър.

— Ама как да му дам компютъра?

— Полицейският отдел го конфискува за известно време — прекъсна го тя. — Ще ти го върнем.

— Беше доста забавно — коментира Пийбоди, след като началничката й заключи вратата.

— Страхотен майтап.

— Бедният хлапак. Беше покрусен. Представял си е как ще осъществи мечтата си за секс с любимото момиче, вместо това го арестуваха.

— Фактът, че успя да прикрие мъжествеността си с една-едничка розова пъпка ме навежда на мисълта, че мечтата му едва ли е щяла да се превърне в реалност. — Пийбоди се изкиска и последва началничката си в асансьора. Ив продължи: — Съни потвърди, че ходела с малкия. Всъщност изобщо не съм се съмнявала. Той беше прекалено изплашен, за да лъже. Следователно Дейв наблюдава жертвите си, знае с кого се срещат, кои са приятелите им… и как да се възползва от тях.

Излязоха от асансьора и докато прекосяваха фоайето, тя продължи тирадата си.

— Прави ми впечатление, че откаченият Дейв, който не е имал контакт с външния свят, е успял да се добере до най-разнообразна информация. — Спря на вратата и се загледа в падащия сняг. — Имаш ли междупланетен паспорт, Пийбоди?

— Разбира се, задължителен е за моята длъжност.

— Добре. Бягай до вас и си приготви багажа. Искам да заминеш за „Рексал“ с първото транспортно средство, което успеем да уредим. С Макнаб ще проверите апаратурата и ще откриете компютъра, до който Палмър е имал достъп.

Пийбоди, която беше въодушевена от идеята за междупланетно пътуване, остана като попарена от новината за присъствието на Макнаб.

— Защо изпращате и него? И сама ще се справя.

— Когато намериш компютъра, ще ти бъде необходим специалист по електроника. — Ив отвори вратата и леденият въздух охлади пламналите страни на помощничката й.

— Макнаб е абсолютен досадник.

— Съгласна съм, но познава работата си. Дано само Фийни да го освободи. — Тя понечи да извади комуникатора си, за да събуди ирландеца, ала пронизителен женски писък я накара да извади оръжието си.

Затича се към мястото, откъдето беше долетял звукът, като се опитваше да запази равновесие върху заледения тротоар. Преди това беше направила знак на Дейлримпъл да остане при полицейската камионетка.

Първо видя жената с великолепното кожено палто, която се притискаше към кавалера си, издокаран в смокинг с наметнато отгоре палто. Той се опитваше да закрие гледката и да заглуши виковете на спътницата си, но без особен успех — жената пищеше все по-пронизително.

— Полиция! — извика мъжът, когато забеляза Ив и Пийбоди. — Полицията идва, скъпа. Боже мой, какво става в нашия град! Изхвърлиха… това право пред нас.

„Това“ беше трупът на Карл Нийсан. Беше гол и лежеше по гръб до тротоара. Главата му беше избръсната, а розовият скалп бе покрит с рани и с белези от изгаряния. Капачетата на коленете му бяха раздробени, езикът, който стърчеше между устните му, бе почернял. Около шията му беше стегната примка, превърнала се в „запазена марка“ на Палмър. А буквите върху гърдите му все още представляваха кървящи рани. Съобщението гласеше:

„Горко и на вас, адвокати!“

Писъците на жената бяха прераснали във вой. С усилие на волята Ив си наложи да не го чува. Без да откъсва поглед от трупа, извади комуникатора си.

— Обажда се лейтенант Ив Далас. Извършено е убийство. — Съобщи на диспечера необходимата информация, сетне се обърна към непознатия: — Наблизо ли живеете?

— Да, в сградата на ъгъла. Тъкмо се прибирахме от едно празненство, когато…

— Помощничката ми ще отведе съпругата ви на топло. Надявам се, че скоро ще се съвземе, необходими са ми показанията й. Ще ви бъда задължена, ако останете тук още няколко минути.