Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

Остана още миг притисната до него, наслаждавайки се на пламъците в камината и на блещукащите лампички по елхата, сетне с нежелание се изправи.

— Уви, трябва да те оставя. Предстои ми да издиря огромно количество данни, а точно днес не искам да безпокоя Пийбоди.

— Какво ще кажеш да ти помогна? — Рурк отново се усмихна, като забеляза, че тя машинално понечи да му откаже. — Поне за един ден ще изпълнявам неприятните задължения, с които товариш амбициозната си сътрудничка.

— Този път като по чудо нямаш нищо общо с жертвата. Не желая да се замесваш в случая.

— Няма. — Рурк също стана. — Само ще ти помогна с черната работа, за да не прекараш целия празничен ден пред компютъра.

Ив отново понечи да му откаже, сетне размисли. Повечето от данните, които я интересуваха, не бяха секретни. Но дори да съществуваше поверителна информация, така или иначе щеше да я сподели с Рурк. Освен това той беше отличен специалист.

— Добре, временно те „назначавам“ за мой помощник. Но запомни, че щом Пийбоди се поокопити, напускаш играта.

— Скъпа моя… — Той галантно й целуна ръка и се усмихна при вида на киселата й гримаса. — Радвам се, че ме молиш толкова учтиво…

— Престани да се лигавиш — прекъсна го Ив. — Нямаме време за шеги, освен това в момента изпълнявам служебни задължения.

Огромният котарак Галахад се беше притиснал до облегалката на креслото като мъртвопиян човек, подпиращ се на бара в някоя кръчма. Ив реши да не го безпокои, тъй като беше прекарал безсънна нощ, докато се „сражаваше“ с опаковъчната хартия и цветните панделки от многобройните пакети.

Остави чантата си, поръча на автоготвача да приготви кафе и се обърна към съпруга си:

— Човекът, от когото се интересувам, се нарича Дейвид Палмър.

— О-хо, нима вече знаеш кой е убиецът?

— Разбира се. С Дейв сме стари приятели.

Рурк взе поднесената му чаша, притвори очи и промърмори:

— Името ми е смътно познато.

— Невъзможно е да не си го чувал. Преди около три години непрекъснато се споменаваше в телевизионните репортажи. Необходима ми е цялата информация, която съм събрала по време на разследването, както и всички подробности от съдебния процес. Започни с… — Ив замълча, когато съпругът й сложи ръка на рамото й.

— Дейвид Палмър… масов убиец. Изтезавал е жертвите си… — Рурк постепенно си спомняше онова, което му бе известно. — Млад е, нали? Двайсетина годишен, ако не ме лъже паметта.

— Когато го арестуваха, беше на двайсет и две. Нашият Дейв е истинско дете чудо. Въобразява си, че е гениален учен с изключително напредничави идеи. Твърди, че задачата му е да изследва устойчивостта на човешкото съзнание при екстремни условия: болка, страх, гладуване, обезводняване, лишаване от сетивни възприятия. Този тип има и дар слово. — Ив замислено отпи от кафето си. — Седеше най-невъзмутимо по време на разпитите, а ангелски красивото му лице беше озарено от вътрешна светлина, докато ентусиазирано обясняваше, че ако разберем кога съзнанието достига състояние на пределно напрежение, ще можем да повишим възможностите му. Беше твърдо убеден, че щом съм полицейска служителка, ще проявя голям интерес към експериментите му. Ченгетата непрекъснато са подложени на стрес и често попадат в опасни ситуации, когато съзнанието им е обременено от страх или други външни стимули. Дейв твърдеше, че резултатите от неговите „изследвания“ ще бъдат особено полезни за полицейските служители, военните и дори при обикновени делови отношения.

— Не знаех, че ти си го арестувала.

— Да, успях да го заловя и да го тикна в затвора. — Тя сви рамене. — По онова време не бях толкова известна…

При други обстоятелства думите й биха накарали Рурк да се усмихне, тъй като до известна степен популярността й се дължеше на факта, че е негова съпруга. Ала в момента изобщо не му беше до смях, защото си беше спомнил доста подробности за случая „Палмър“.

— Мислех, че престъпникът не е опасен за обществото, след като е осъден на доживотен затвор.

— Излиза, че не са го охранявали строго, след като е успял да избяга. Убитият, когото открихме тази сутрин, беше захвърлен на място, посещавано от много хора — това е „запазената марка“ на Дейв. Очевидно иска да ни убеди, че отново се е заловил за работа. Навярно аутопсията ще потвърди, че жертвата е била изтезавана. Мисля, че престъпникът си е осигурил скривалище, където е държал поне двайсет и четири часа съдията, преди да го убие. Смъртта, предизвикана от удушаване, е настъпила около полунощ. „Честита Коледа, господин Уейнгър“ — печално добави тя.