Нора Робъртс - Полунощ в смъртта

— Навярно Дейв е решил да се прибере у дома за празниците — иронично промълви Ив, сетне намръщено се загледа в тромавия летателен апарат, кръжащ над безлюдните улици, от които се разнасяха игриви коледни мелодии. „Майната им на ангелите вестители“ — помисли си тя и се свърза с командира. Когато лицето му се появи на екрана, Ив колебливо започна:

— Сър… съжалявам, че ви безпокоя през празничния ден, но…

— Вече ми съобщиха за съдията Уейнгър. Беше порядъчен човек.

— Имате право, сър. — Забеляза, че командирът носи разкошен виненочервен халат — навярно подарен от съпругата му. Рурк я отрупваше със скъпи подаръци и тя се питаше дали и Уитни се смущава от подобни прояви на внимание. — Трупът ще бъде пренесен в моргата. Надлежно съхраних всички веществени доказателства, в момента пътувам към къщи. Възнамерявам да използвам домашния си компютър.

— Предпочитам да натоваря другиго с разследването на този случай, лейтенант. — Уитни забеляза как зачервените й от умора очи гневно проблеснаха, сетне златистокафявите й ириси потъмняха. Разгледа лицето й с изпъкналите скули, решително вирнатата брадичка с малка трапчинка и плътните устни и забеляза, че изражението й остана непроменено, въпреки гнева, кипящ в гърдите й.

— Нима ще ми отнемете случая?

— Току-що приключи трудно разследване. Помощничката ти пострада…

— Няма да използвам Пийбоди — побърза да го прекъсне Ив. — Случилото се й дойде прекалено много.

— Мисля, че същото се отнася и за теб.

Тя понечи да му възрази, но се отказа, тъй като не разполагаше с убедителни аргументи.

— Сър, името ми е включено в списъка на психопата.

— Точно така. Още една причина да не участваш в разследването.

Някакъв гласец й нашепваше да се подчини, поне за ден да забрави за работата си, да се прибере у дома и за пръв път в живота си да отпразнува Коледа. Ала споменът за безцеремонно захвърления труп на съдията я накара да прогони предателската мисъл.

— Не забравяйте, че именно аз проследих и залових Дейвид Палмър. Никой не го познава по-добре от мен.

— Палмър ли? — Уитни сбърчи чело. — Той е в затвора.

— Лъжете се. Избягал е на деветнайсети. Върнал се е в Ню Йорк, сър. Познавам „почерка“ му. А хората в списъка до един са свързани с него — настойчиво продължи тя. — Уейнгър му даде осем доживотни присъди. Прокурор беше Сисли Тауърс, но тя е мъртва. Ето защо той иска да отмъсти на Стефани Ринг, която е заместник главен прокурор. Карл Нийсан беше определен за служебен защитник на Палмър, когато онзи отказа да представи свой адвокат. Джъстин Полинска беше старши съдебен заседател. Доктор Майра го подложи на психологически тестове и свидетелства против него по време на съдебния процес. Аз пък го арестувах.

— Хората от списъка трябва да бъдат предупредени за опасността.

— Вече е направено, сър, в домовете им са изпратени и телохранители. Ще изтегля информацията в домашния си компютър, за да я проуча отново, макар да мисля, че дори най-малката подробност не се е заличила от паметта ми. Човек като Дейвид Палмър лесно не се забравя. Ако натоварите с разследването някой колега, той ще трябва да започне от самото начало и да загуби ценно време, с което не разполагаме. Познавам този престъпник, познавам методите му, мислите му, желанията му.

— Желанията ли, лейтенант?

— Да. Известно ми е към какво се стреми. Иска да го признаят за гений.

— Поеми случая, Далас — промърмори Уитни след продължителен размисъл. — Желая ти успех.

— Благодаря, сър.

Тя прекъсна връзката, когато колата й премина през портала на разкошното имение, което Рурк беше превърнал в свой дом.

През нощта беше бушувала снежна буря и заледените голи клони на дърветата проблясваха като посребрени. Декоративните храсти и вечнозелените растения бяха заскрежени и напомняха на илюстрация към приказка. В далечината се издигаше сградата, наподобяваща крепост — каменните стени, съчетани с огромни остъклени пространства, подсказваха, че е била построена през миналия век.

В полумрака, предшестващ дневната светлина, в рамките на няколко прозореца се открояваха разкошно украсени коледни елхи. Ив неволно се усмихна и си помисли, че съпругът й се радва като дете на настъпващите празници.

Досега в живота им не бе имало коледни елхи с подредени под тях подаръци. Двамата посвоему се стремяха да компенсират нещастното си детство. Рурк беше осъществил мечтата си да стане един от най-богатите и могъщи хора в света, като не подбираше средствата за постигане на целите си.