Ан Райс - Полунощ 2

Но беше прекрасно да гледа Майкъл в действие. Той се обади на Райън Мейфеър, в полицията и в «Лониган и синове». Говореше езика на униформените мъже, които започнаха да пристигат в къщата. Дори и да бяха забелязали черните му ръкавици, никой не ги спомена, защото той говореше твърде бързо, обясняваше всичко, за да предотврати всякакви недоразумения.

- Ето, тя седи там. Няма никаква представа кой е онзи мъж на тавана. Старицатане и? е казала. Сега е в шок. Карлота е умряла пред очите и?, на верандата. Трупът е на тавана от доста време, но ви моля да не пипате нищо друго в стаята, ако може само да отнесете останките. Тя не по-малко от вас иска да разбере кой е този човек.

- А, ето, идва Райън Мейфеър. Райън, Роуан е там. В ужасно състояние е. Преди да умре, Карлота и? показала труп на тавана.

- Труп ли? Какво говорите?

- Трябва да го изнесат. Дали ще може вие или Пиърс да се качите горе, за да се погрижите да не пипат другите неща, записите и прочие? Роуан е ей там. Напълно изтощена е. Може би на сутринта ще е в състояние да говори.

Пиърс веднага се зае с мисията. Старото стълбище закънтя от стъпките на много хора.

Райън и Майкъл разговаряха шепнешком. В коридора се разнесе цигарен дим. Райън влезе в трапезарията и прошепна на Роуан:

- Утре ще ти се обадя в хотела. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас в Метаир.

- Трябва да съм наблизо - отвърна тя. - Искам да намина пак сутринта.

- Твоят приятел от Калифорния е прекрасен човек, местен е.

- Да, така е.

Майкъл се прояви като защитник дори на старата Еужения. Той сложи ръка на рамото и? и я поведе да види «старата госпожица Карлота», преди Лониган да свали тялото от стола. Горката Еужения плачеше беззвучно.

- Скъпа, искаш ли да се обадя на някой да дойде да те вземе? - попита Майкъл. - Сигурно не бива да оставаш сама тази нощ. Кажи ми какво искаш да направя. Мога да доведа някой тук, да остане с теб.

А с Лониган, стария си приятел, се държеше съвсем свойски. Всякакъв калифорнийски акцент бе изчезнал от речта му. Сега говореше точно като Джери, като Рита, която бе дошла с мъжа си в «камионетката». Били стари приятели, Джери пиел бира с бащата на Майкъл на предните стълби на къщата им преди трийсет и пет години, а Рита излизала два пъти с Майкъл по време на Дните на Елвис Пресли. Тя дори го прегърна и възкликна: «Майкъл Къри!».

Роуан тръгна бавно към предната врата. Сега всичко тънеше в светлина. Пиърс говореше по телефона в библиотеката. Още не беше видяла библиотеката. Слаба електрическа светлина озаряваше стари кожени мебели и китайски килим.

- Е, Майк… - започна Лониган. - Трябва да кажеш на доктор Мейфеър, че тази жена беше на деветдесет и живееше единствено заради Деидре. Искам да кажа, че всички знаехме, че е само въпрос на време Деидре да си иде. Тъй че доктор Мейфеър не бива да се обвинява за случилото се тази нощ. Все пак, Майк, тя е лекар, а не чудотворец.

«Не, не съм», помисли си Роуан.

- Майк Къри? Не си ли момчето на Тим Къри? - попита един униформен полицай. - Казаха, че си бил ти. По дяволите, бащите ни бяха трети братовчеди, знаеш ли? О, да, татко познаваше баща ти много добре, често пиеха по бира в «Корона».

Най-сетне мъртвецът от тавана беше отнесен, опакован и овързан. Малкото сухо тяло на старицата бе положено на меката бяла носилка, за да бъде откарано с камионетката на погребалния агент - и да легне на същата маса за балсамиране, на която бе лежала Деидре ден по-рано.

- Не, никакво поклонение, никаква церемония - каза Райън. Самата тя му го казала предния ден. На Лониган също. - През седмицата ще отслужим панихида. Нали ще си още тук?

«Къде ще ходя? Защо? Това вече е моят дом. Аз съм вещица. Аз съм убийца. И този път го направих умишлено.»

-… знам колко ужасно е било за теб.

Докато се връщаше към трапезарията, чу Пиърс до вратата на библиотеката:

- Тя няма намерение да остава тук тази нощ, нали?

- Не, ще се върнем в хотела - отвърна Майкъл.

- Просто не бива да остава сама тук. Тази къща действа доста разстройващо. Може да изнерви всеки. Ще ме помислиш ли за откачен, ако ти кажа, че преди малко, когато влизах в библиотеката, над камината имаше портрет на някакъв мъж, а сега е просто огледало?

- Пиърс! - сопна му се Райън.

- Съжалявам, татко, но…

- Хайде, стига, синко.

- Вярвам ти - отвърна Майкъл със смях. - Аз ще бъда с нея.

- Роуан? - Райън се приближи внимателно до нея - всички я мислеха за жертва, за опечалена, когато всъщност тя беше убийцата. Съвсем по Агата Кристи. Но тогава вероятно оръжието на убийството щеше да е някой свещник.